ERP системи са отговорни за управлението на бизнеса на компании в България с общо над 530 000 работни места и над 77 милиарда лева годишни приходи, по оценка на CBN
Когато в средата на 90-те години западните инвеститори започнаха да се установяват по-сериозно на българския пазар, една от първите задължителни точки в бизнес плана им за стартиращите няколко месеца беше внедряване на ERP система. Повечето родни мениджъри тогава или нямаха представа за това странно съкращение или не им пукаше. Българските софтуерни компании пишеха само счетоводни програми и нямаше родна ERP система, а дори и Microsoft беше далече от бизнес софтуера.
20 години по-късно картината е коренно променена. ERP системи работят в 19 индустрии и 71 бизнес сектори в българската икономика. Над 50 ERP производители опитаха своя шанс в партньорство с над 100 интеграторски компании, сочи анализ на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co. Флотилията на компаниите в бизнес софтуера осигурява близо 1000 работни места и генерира годишни приходи от 171 милиона лева.
Повече от 20 български ERP системи се появиха на пазара, наред с решенията на Microsoft, SAP, Infor и Oracle. Няколко гръцки ERP доставчици със сериозни позиции в Югоизточна Европа също държат сериозен пазарен дял у нас. По най-груба оценка на CBN, ERP системи са отговорни за управлението на бизнеса на компании в България с общо над 530 000 работни места и над 77 милиарда лева годишни приходи.
Не липсваха и провалени проекти. Десетки компании се наложи да сменят ERP системите си – подвеждане от класически PR похвати, лош избор, поради липса на ИТ професионалисти с опит или предоверяване, някои клиенти дори затвориха бизнеса.
След ужасяващата криза от 2008 г., в която българския капитал нямаше никакъв опит и влезе с голям риск, по-голямата част от собствениците и управляващите компании в страната вече бяха наясно, че ERP системата става задължителен и е незаобиколим бизнес фактор. Нещо повече – дори в банките разбраха, че компаниите с внедрена (и работеща) ERP са по-надеждни кредитополучатели и някои свалиха от рисковия компонент на кредита, което пък им отвори пазарен дял.
Най-силната година за 20-годишния период изненадващо се оказа 2013 – годината на европроектите с 11% дял от всички инсталации. Последните три години са наистина „страховити” за ERP пазара – много пари, много проекти, излизане на десетки играчи от пазара, невъзможно на пръв поглед преразпределение на пазарен дял, смяна на водещи позиции по индустрии и по сектори. Две системи в Топ 5 през последните три години се оказаха на български фирми.
От 19-те индустрии се очертаха ярко само две водещи, които са с над 400 инсталации. А потенциалът на пазара в България никак не е малък – от няколко стотин в средния бизнес до няколко хиляди в малкия; странно е, но все още има и потенциал от няколко десетки фирми от едрия бизнес.
Поне в едно отношение вече повечето собственици и управляващи на малки, средни и големи бизнеси в България вече са наясно – по-добра ERP система е равносилно на по-добра конкурентоспособност, което в условията на глобален пазар може да означава право и шанс за оцеляване и печалба.