Редакционен коментар: има ли бъдеще за ИО?…


"Информационно обслужване” от години е трън в очите на бизнеса, свързан с високите технологии. За закриването на това дружество се апелира толкова отдавна, че Законът на Мур се превъплъти няколко пъти, преди да се достигне до ожесточения спор в публичното пространство, на който сме свидетели тези дни.

Факт е, че почти всяка държава в една или друга форма си има своето “Информационно обслужване”. Както си има и своето “Електрон Прогрес”, и своето “БМВ”. Съществуването на такива дружества със специален статут надали е въпрос, който изобщо подлежи на обсъждане.

В добавка на това може да се посочи дълбокото съмнение дали технологичният ни бизнес е готов да бъде закрито подобно предприятие. Дали българските ИТ фирми имат готовността да обединяват усилията си за важни начинания, вместо да обжалват до дупка конкурс след конкурс, дали имат готовност да понесат евентуален ценови шок от така желаното изчезване на този така омразен играч?

Това, разбира се, не оправдава някои дългогодишни практики в ИО, за някои от които научихме от телевизията, като например кърпичката за джоб на стойност 72 лева. И ако за кърпичката и хилядарките “за лични нужди” научиха всички, то за още колко други крупни схеми не сме чули и няма да чуем….

След такива разкрития е тъжно, че новото ръководство отново шества в сянката на съмненията благодарение на конкурси със срок за оферти в размер на 6 дена, от които 2 са почивни. Иска ми се да вярвам в добронамереността и целесъобразността на това, което предприемат, но….

Колкото и да сме наясно, че всяка държава си има своето ИО, на фона на тези събития чувствата са противоречиви. Доверие трудно се гради и лесно се съсипва, а веднъж разрушено то трудно може да се върне обратно. Веднъж потънали в сянката на съмненията, а сетне останали там с нови и нови “потвърждения”, организации като ИО едва ли ще могат да изчистят образа си, дори и от днес нататък да бъдат просто перфектни. Така, както народът вярва, че няма бивши наркомани и бивши пияници, никой не би повярвал и, че леговището на ред ловко организирани разхищения може да излезе “на светло”. Над ИО винаги ще тегнат съмненията.

Жалко за малкото хора с чисти намерения, озовали се там.

Коментар