Родният суперкомпютър: беше ли в топ-100?

Суперкомпютрите по света се умножават с всяка следваща година. Днес се разбра, че в Московския държавен университет е изграден най-мощният суперкомпютър в цяла Източна Европа. Производителността му се изчислява на 350 терафлопса, а пиковата достига 414 терафлопса.

Преди броени дни Китай пусна суперкомпютъра Tianhe (Млечен път), един от най-мощните на планетата. В момента е пети в световната класация. Той се намира в Националния университет по отбранителни технологии (NUDT). Пиковата производителност на машината е 1206 терафлопса.

Надпреварата в областта на суперкомпютрите неизбежно припомня за българския суперкомпютър IBM Blue Gene/P, чиято поява на бял свят бе обявена през септември 2008 г. Суперкомпютърът бе подслонен от (вече закритата) Държавна агенция за информационни технологии и съобщения. Linux-базираната система съдържа 8192 микропроцесора и е с производителност от 23,42 терафлопса.

Изграденият у нас суперкомпютър е един от 100-те най-мощни в света, обяви тогава правителството.

Наистина ли българският суперкомпютър бе сред 100-те най-производителни машини на света?

Класацията на 500-те най-мощни суперкомпютри в света се изготвя два пъти в годината, през юни и ноември. В изданието от ноември 2008 година намираме българския IBM Blue Gene/P на ДАИТС на 126-то място в световната класация на суперкомпютрите.

Само половин година след това, през юни 2009, чудото на ДАИТС вече е изтикано на 245 позиция в класацията на топ 500 машини. В последната подредба от ноември 2009, която бе обявена преди броени дни, родният Blue Gene/P е чак на 377 място.

Ако родният суперкомпютър беше обявен малко по-рано през 2008 година, за да влезе в юнската класация “Топ 500”, навярно той щеше да бъде по-високо от 126 място. Всъщност към юни 2008 година в листата има три супермашини с производителност от около 23 терафлопса, колкото има и суперкомпютърът на ДАИТС, и те заемат от 73 до 75 място. Това значи, че през есента на 2008 българският изчислителен гигант действително е бил сред стоте най-производителни машини в света.

С темпото, с което се придвижва към опашката обаче, може да се очаква, че при следващото издание на “Топ 500” родната система или ще е съвсем на опашката в класацията, или ще е извън списъка на 500-те най-мощни компютъра в света. Междувременно до този момент никой не е чул каква полезна работа извършва чудото на ДАИТС за българската наука и икономика.

Ето още някои любопитни данни за 100-те най-мощни компютъра в света през ноември 2009 г.:

  • най-мощният компютър в света принадлежи на американската лаборатория “Оук Ридж”. Чудовището, наречено “Ягуар”, е създадено през 2009 г. и е дело на известния производител на суперкомпютри Cray Inc. Машината има 224162 микропроцесора. Производителността й е 1759 терафлопса, а пиковата производителност – 2331 терафлопса.
  • 33 от суперкомпютрите в края на 2009 г са създадени от IBM. Приемникът на РС бизнеса на IBM – китайската Lenovo – има само един суперкомпютър в списъка. Той е създаден през 2008 г. и в момента заема 43 място.
  • 13 от 100-те най-мощни суперкомпютъра са създадени от Cray. Други 13 супермашини в топ-100 са дело на SGI. И двете компании работят предимно в САЩ и Западна Европа.
  • от топ-100 суперкомпютри на света 8 са на Sun, още 8 са на HP, Fujitsu и Dell имат по 3, а NEC има 2. Налице са три машини, изградени от тандем от двама или трима производители. Една от системите е на NEC/Sun, а две са създадени от Dell/Sun/IBM.
  • 46 от всички 100 суперкомпютъра се намират в САЩ. 10 се намират в Япония, 9 са в Германия, 8 във Франция, 6 във Великобритания, 4 в Швейцария. По 3 суперкомпютъра имат Канада и Китай. Русия има 2. С по един суперкомопютър се разписват Корея, Саудитска Арабия, Индия, Швеция, Италия, Финландия, Бразилия, Испания, Нидерландия.
  • 60 от всички суперкомпютри в “Топ-100” са изградени през 2009 година. Има и 10 “ветерани”, които стоят в списка още от 2007 година! 5 от тях са на IBM, 3 на SGI, 1 на Hewlett-Packard и 1 на Dell. 2 от ветераните се намират съответно в Швеция и Германия, останалите са в САЩ.

Коментар