Хищникът в джоба: софтуерът за тайно проследяване

За потребителите на дигитални устройства и електронни платформи е препоръчително да прилагат „здравословна доза параноя”, за да се предпазят от насилие (снимка: CCO Public Domain)

Много жени не знаят, че биват следени от партньорите си – посредством приложения, скрити в техните телефони. Ролята на модерните технологии в арсенала на насилниците става все по-осезаема.

Разработчиците на софтуер и производителите на устройства могат и трябва да направят каквото е по силите им, за да спрат тази тенденция. За самите потребители на дигитални устройства и електронни платформи е препоръчително да прилагат „здравословна доза параноя”, за да се предпазят от насилие.

Случаят с Анна

„Той знаеше къде се намирам по всяко време, знаеше с кого разговарях по имейл, с текстови съобщения, чрез социални медии – всичко знаеше. Можеше да види всичко. Нямах лично пространство”, разказва  Анна (това не истинското й име) пред MIT Technology Review. Случаят с Анна обаче не е единичен – да си следен от партньора си това е ежедневна реалност за хиляди хора, повечето от които жени.

Обикновено без тяхно знание, партньорите са инсталирали на телефоните им шпионски софтуер – приложения, които позволяват пълно проследяване. Понякога тези приложения изискват от собственика на устройството да даде съгласието си да използва ресурсите на телефона, но повечето не се „обаждат” по никакъв начин.

В общия случай е достатъчно следящият да изпрати на жертвата си безобиден файл за изтегляне. Когато жертвата го приеме, шпионинът е „вътре”. Той вече има достъп до всичко.

В случая на Ана шпионският софтуер е бил прикрит под формата на съобщение-картинка. То й било изпратено от мъжа, с когото се запознала наскоро и се срещала с него от няколко седмици. Била под постоянно наблюдение в продължение на две години, докато през юни 2016 г. избягала от него заради все по-насилствените отношения във връзката им, довели я дотам да се бои за живота си.

Анна започнала да подозира гаджето си два месеца, след като започнали да се срещат. „Той направи коментар за нещо, което бих споделил само с един човек във Facebook Messenger. Тогава осъзнах, че той следи всичко”, казва Анна.

Преди да се срещне с този мъж мисълта, че някой ще я следи, никога не й била минавала през главата. „Дори не знаех, че е възможно”, казва тя.

Мащабът на проблема

Има немного проучвания за следенето чрез шпионски софтуер в смартфоните на жертвите. Малко са и опитите да се разбере този феномен. Един от редките анализи по темата, написан от изследователи от университета Корнел и публикуван през октомври 2018 г., говори за „десетки открити инструменти за проследяване”.

Неофициално проучване в САЩ, направено от Националното обществено радио сред 72 приюта за жертви на домашно насилие, установило, че 85% от жертвите са проследявани чрез GPS от насилника си. Друго проучване в САЩ – на Национална мрежа за край на домашното насилие – сочи, че 71% от домашните насилници са наблюдавали компютърните дейности на жертвите си, а 54% са следили мобилните телефони на жертвите си чрез софтуер.

В Австралия Центърът за борба с домашното насилие „Виктория” е установил, че 82% от жертвите съобщават за злоупотреба чрез смартфони, а 74% съобщават за проследяване чрез софтуерни приложения.

В Канада национално проучване за жертвите на домашно насилие е установило, че 98% от насилниците са използвали някаква технология за сплашване на своите жертви, а 72% от извършителите са хаквали имейлите и профилите в социалните медии на жените и момичетата, които след това са нападали. 61% са хаквали компютрите на жертвите си, за да наблюдават онлайн дейностите им и да извличат информация.

„Хората смятат, че този проблем е нишов, но това не е вярно”, казва Рахул Чатърджи, изследовател по компютърни науки в Корнел и съавтор на изследването. „Става дума за една от всеки три жени и един на всеки шест мъже [които са преживели насилие във връзката си]”.

Предизвикателствата

Авторите на проучването от Корнел предупреждават, че мнозинството от шпионските приложения всъщност са с „двойна употреба”, тъй като са разработени с друга цел – за безопасност на деца или против кражба.

Бидейки скрити в смартфоните обаче те лесно могат да се използват за шпиониране на партньора. Тази двойственост сериозно усложнява задачата за справяне с разпространението на подобни програми.

Производителите на устройства и доставчиците на услуги трудно могат да бъдат обвинявани – те просто създават продукти, предназначени за наблюдаване на хората по начин, който е законово приемлив (като например проследяване на служители или деца). Логично, те отхвърлят въпросите, свързани с прилагането на техните продукти за проследяване на партньора или за други съмнителни цели.

Законодателството традиционно изостава спрямо развитието на технологиите, което е и причината този род нелегални дейности да не са обхванати от нормативната уредба. Това затруднява защитниците да се справят с проблеми, свързани с използването на шпионския софтуер.

Факт е, че съществуват закони относно преследването, следенето и домашното насилие, но в тях липсват регламенти относно „цифровите версии” на тези престъпления. Затова правоприлагащите органи твърде често са „с вързани ръце”.

Здравословна доза параноя

Няма нищо, което да може да помогне на потенциалните жертви така, както „здравословната доза параноя”, казват специалистите. Това означава потребителите на смартфони да са предпазливи в конфигурирането на настройките на устройствата си. Заключването на телефона, активирането на най-параноичните настройки на софтуера за сигурност, забраняването на приложенията да използват камери и GPS – това са част от възможните мерки.

Инсталирането на антивирусен софтуер също може да е полезно. Почти всички производители на такъв тип софтуер обръщат внимание на „съмнителните” програми, които работят във фонов режим. Потребителят може периодично да сканира телефона си за потенциално опасни или нежелани приложения или да използва усъвършенствани механизми за откриване, които предупреждават за наличието на файлове, които могат да представляват заплаха.

Най-трудното нещо за жертвите на насилие от партньора е, че целият проблем започва недоловимо: жертвите не подозират дори, че може да са обект на следене, и не им хрумва да се пазят, докато не се окажа в наистина опасно положение.

Производителите могат да помогнат

Разработчиците на технологии трябва да имат това предвид, за да може да се потърси приемливият баланс между интересите на клиентите и защитата на жертвите. Не можем да не се съгласим, че създателите на технологии са критична част от процеса.

Доставчиците на телефонни услуги и производителите на смартфони следва да направят така, че да можем да блокираме дадени контакти бързо, трайно и пълноценно. Подобна функционалност е нужна и в други комуникационни средства – включително електронната поща, месинджърите и социалните мрежи.

Особена роля имат магазините за приложения – те могат да направят най-много за превенцията на използването на технологиите в помощ на домашното насилие. Вярно е, че за тях задачата е и най-трудна, но е важно да посочват какви дейности са приемливи за използване на специалните приложения за следене и да забраняват продуктите, които работят в стелт режим, които най-често биват използвани за следене.