Мениджъри от БТК подсилиха Вестител

Телекомуникационната компания Вестител привлече към своя екип двама професионалисти с богат опит, които преди това са заемали ръководни позиции в БТК. Андрей Расийски е новият технически директор на Вестител, а Станислав Мавродиев ще поеме дирекция Развитие и изграждане на мрежи, съобщиха от компанията.

Вестител, част от семейството на Овергаз, развива цифрова платформа за предоставяне на интерактивна телевизия на телеком оператори и оптична мрежа за достигане до крайните клиенти.

Андрей Расийски застава начело на Техническа дирекция и ще ръководи арсенала на най-големия и от стратегическа важност отдел в компанията. Преди да се присъедини към Вестител, той е натрупал 17 години професионален опит в телекомуникациите, като е работил последователно за Global One, Equant (Orange BS) и БТК.

В периода 2004–2005 г. Расийски е технически директор на БТК-НЕТ. До 2005 година е директор и на Научно-изследователския институт по телекомуникации. Преди да постъпи във Вестител, заема поста директор Архитектура и инженеринг на мрежата на БТК.

Расийски има сертификат от MIT Sloan School of Management-Cambridge, САЩ. През 2009 година му предстои да се дипломира като International Executive MBA в испанския IE Business School.

Вторият опитен кадър, който подсилва Вестител – Станислав Мавродиев – ще поеме ръководството на отдел “Развитие и изграждане на мрежи” в телекома. Мавродиев има 22-годишна професионална кариера в БТК, като 14 години е работил по проекти за развитие на мрежата на БТК.

До 2004 г. работи по проект, свързани с развитието на комутационната, преносната и мрежата за данни на БТК и съответните системи за управление, както и проектите за CRM, управление на трафика в реално време, следене на трафик с неизяснен произход и др. В периода 2004 – 2006 е ръководител на направление Развитие на мрежи и продукти, а след това ръководи проекта за цифровизация на БТК. През 2007 е началник отдел Реализация на проекти в дирекция Архитектура и инженеринг на мрежата и отговаря за проектите в София и югозападна България.

Коментар