В седем приоритетни области ще бъде финансирана българската наука тази година. Пет от тях имат за цел да повлияят на икономическото развитие на страната, а две – да подобрят качеството на живот, съобщи управителят на Фонд „Научни изследвания” проф. Анастас Герджиков.
Вече се приемат проекти за финансиране на научни и научно-приложни изследвания. Новото за тази година е, че кандидатстването може да става и по електронен път.
Крайният срок за подаване на проекти изтича през юли. Висшите училища в страната, институтите на Селскостопанска академия и БАН, както и частни предприятия, ще кандидатстват в 16 конкурса, съобразени с общата потребност на бизнеса и конкретните нужди на научната общност у нас. Запазени са шестте основни приоритета от миналата година, а новата област е за финансиране на изследвания с конкретна полза и приложимост за икономиката.
“Разполагаме общо с 56 млн. лева за нови проекти. С останалата част от бюджета на Фонда за 2009 година ще изплащаме договорените и започнати проекти от минали години, както и членския внос в някои международни научни организации”, каза проф. Герджиков. “Отделяме отново специално внимание на конкурсите за насърчаване на научните изследвания в приоритетни области, млади учени, идеи и развитие на научната инфраструктура”, добави той.
Анализът на приключилата конкурсна сесия през миналата година показва, че подадените проекти са 1,5 пъти повече от 2007 г., а съотношението между подадени и одобрени разработки – 3:1. Биологията и медицината са сред приоритетните области, които генерират най-голям интерес. По-слабо от очакването е представянето на кандидатствалите организации в сферата на новите източници на енергия и информационните технологии.
С най-много одобрени проекти – 45% от всички класирани, са институтите на БАН. Договореното финансиране от тях е в размер на 28 млн. лева. Следват ги висшите училища – с 41 на сто от всички одобрени проекти на стойност 29 млн. лева.
Останалите одобрени проекти се поделят между Селскостопанска академия и университетските болници – съответно 5 и 9%.
Сравнено по градове, най-активна през миналата година е била академичната общност в София. Общо тя е договорила 65% от всички одобрени проекти за висшите училища, като след нея – с 14% са университетите в Пловдив.
Въпреки потенциала си, слабо е представянето на висшите училища във Варна и Бургас – едва 3 на сто от всички одобрени проекти.
Институтите на БАН водят по брой проекти и в конкурса „Млади учени” – те са 64% от общо 30 одобрени, което е почти 2 пъти повече от успешно класиралите се разработки на висшите училища.
На Селскостопанска академия се падат едва 3% от всички одобрени проекти в този конкурс, сочи анализът на приключилата сесия за държавно финансиране на науката за миналата година.