Базите данни на Европол съдържат информация за поне четвърт милион заподозрени
(снимка: CC0 Public Domain)
Главната полицейска агенция на ЕС получи нареждане да премахне огромни количества лични данни, събрани през последните шест години. Заповедта идва от Европейския надзорен орган за защита на данните (EDPS), който съблюдава за спазването на поверителността в по-голямата част от Европа.
EDPS дава на Европол една година за проверка на базите данни и премахване на информация, която не е свързана с наказателни разследвания, съобщи The Verge. Общото количество информация, съхранявана в базите на Европол, е приблизително 4 петабайта – еквивалент на стотици милиарди страници отпечатан текст.
Базите данни съдържат информация за поне четвърт милион заподозрени в терористична дейност и тежки престъпления, както и информация за други лица, свързани със заподозрените. Данните са получени от всички видове правоприлагащи органи на страните от ЕС.
В текста на заповедта EDPS споменава разследване, свързано със съхранението на данни, което започва още през 2019 г. Твърди се, че личните данни често са били съхранявани и обработвани без достатъчно основание, в резултат на което жителите на ЕС биха могли погрешно да бъдат свързани с престъпна дейност.
Въпреки че впоследствие някои мерки са били въведени от Европол, агенцията не е спазила изискванията на EDPS за определяне на приемлив период на съхранение на данните за филтриране и отделяне на личните данни, допуснати за анализ съгласно правилата на Европол, казват от надзорния орган в съобщение за пресата.
В резултат на това EDPS се застъпи по-строго за правата на гражданите на ЕС, като даде на полицейското управление една година да сортира съществуващите данни, за да определи кои могат да бъдат законно съхранявани, и разпореди изтриване на новосъбрани данни, които не са били категоризирани в рамките на шест месеца.
Според европейски експерти, базата данни на Европол поне частично се състои от информация за хора, които не са „заподозрени”, „потенциални бъдещи престъпници”, „лица в контакт с или свързани с престъпници”, „жертви”, „свидетели” и „информатори”.
Правозащитниците смятат, че този диапазон от категории вече е твърде широк и съхраняването на данни за хора, които не попадат в такава класификация, поражда опасения, че Европол е извършил незаконно наблюдение на групи, стереотипно описани като „подозрителни” или „опасни”.
Има обаче и противоположни мнения. Няколко представители от администрацията на ЕС смятат, че правоприлагащите органи се нуждаят от инструменти, ресурси и време, за да анализират законно получените данни, а платформата на Европол поддържа национални полицейски управления, които не са в състояние самостоятелно да обработват толкова огромни количества данни.