Перовскитната слънчева клетка може да бъде толкова добра, колкото са добри материалите, които се използват за направата ѝ. Учени от Института за индустриални технологии и изследвания в Тайван са разработили нов метод за обработка на материалите, който позволява перовскитната соларна клетка да достигне близо 18% ефективност.
Учените са работили върху производството на оловен йодид (PbI2), елемент в почти всички най-добри перовскитни слънчеви клетки. Опитите се основават на по-ранни изследвания, които показват, че чистотата и начинът на образуването на този материал могат да са ключов фактор за ефективността на бъдещата слънчева клетка.
Последната работа на групата изследователи демонстрира как кристалната структура и ориентацията на PbI2 оказват значително влияние върху работата на клетката. Учените също така въвеждат прост начин за контрол чрез температурата по време на синтеза, променяйки начина, по който се образуват кристалите, което има голям ефект върху работата на клетката.
Оказва се, че клетките, направени с PbI2, синтезирани при 25°C, имат само 8,8% средна ефективност, докато тези с материал, обработен при 120°C, достигат 17%, като клетката-шампион в партидата е постигнала 17,96% ефективност. Когато клетките се комбинират в соларен модул, те имат 16,08% ефективност – показател, който учените определят като значителен потенциал.
„Индустриализацията на перовскитните модули е неизбежна“, заключава групата, която възнамерява да продължи проучванията. „Осигуряването на надеждни и евтини прекурсори е ключът към производството на перовскитни слънчеви клетки като конкурентен продукт на пазара на слънчеви системи в бъдеще“.