Свободният час в училище – любимо време за повечето ученици – може да помогне за повишаване на безопасността им при сърфиране в кибер-пространството. Вместо да се разхождат по улици и кафенета, младежите могат да използват времето, за да се замислят над случаи от работата си в уеб, които са ги поставили в риск и за което те не са си давали сметка досега.
В столичното 18-то училище свободните часове служат именно за това. Когато децата имат такъв „прозорец“ в програмата си, те се събират в свободен кабинет и с помощта на модератор дискутират различни случки от кибер-пространството. Целта на дискусиите е да се мисли за безопасността в интернет. Повечето деца казват, че тези разговори в свободен формат са ги накарали да се замислят за неща, за които изобщо не са си давали сметка по-рано.
Модераторите не са лектори или учители и липсва атмосферата на преподаване на уроци. Няма я онази интонация на поучения и наставления. Няма ги ролите на учител, който знае всичко и трябва да бъде слушан, пред ученици, които трябва да мълчат и да се съгласяват. Вместо това модераторът провокира децата да бъдат лектори едни пред други, да разказват, да анализират, дори да спорят. Коментирайки всяка отделна тема, те неволно се замислят за собственото си поведение онлайн.
Инициативата е на Асоциация „Родители“. Работи се с младежи от 5 клас нагоре. Самите модератори са психолози – предимно млади хора, които лесно влизат в диалог с децата. Тяхната задача не е да поднесат някаква общоприета истина, а да подтикнат младежите да мислят за последствията от всяко действие онлайн.
По време на час по безопасност в интернет масите и столовете в стаята се разместват и се подреждат в кръг, образувайки „кръгла маса“ за дискусии. Понякога се разиграват игри или същински театрални сценки. Непринудената атмосфера, липсата на наставническия тон и игровият елемент си казват думата – децата харесват тези часове.
От страна на Асоциация „Родители“ са ангажирани около 40 психолози. Координатор от училището подава в специализирана онлайн система информация за престоящите свободни часове – в момента, в който се разбере, че ще има такива. Той съобщава на коя дата за кои класове кои часове ще бъдат „свободни“. Всеки от ангажираните психолози получава уведомление. Когато някой от всички потвърди, че поема съответния свободен час, системата блокира заявката, така че друг да не се ангажира със същия час.
Дискусионният формат е основното нещо, което различава тези часове от традиционния час на класния, посветен на безопасността в интернет. Фактът, че тук не става дума за това някакви правила да се свеждат до знанието на децата и да им се налагат, променя начина, който те възприемат информацията. Самите модератори са млади момичета и момчета, понякога студенти от горните курсове на университета, които също като децата активно комуникират онлайн, участват в социални мрежи, пишат блогове. Това прави диалога лесен – младежите и модераторите си говорят „на един език“.
От началото на ноември досега, за три месеца, са проведени близо 800 такива „свободни часа“, казват от Асоциация „Родители“.
Още три столични училища са декларирали желание да се включат в инициативата. От асоциацията се надяват скоро да могат да ги включат в практиката си. Тя финансира доброто начинание със средства от европейската програма „Безопасен интернет“ и отчасти от нова програма на Министерството на образованието, насочена към оползотворяване на свободните часове в училище. Средствата обаче не са достатъчни, за да могат да бъдат включени всички желаещи училища.