Електромобилите биха поскъпнали, ако авто-производителите бъдат задължени да използват “зелена” стомана при производството (снимка: CC0 Public Domain)
Налагането на минимални квоти за „зелена“ стомана на автоиндустрията не е правилният начин за декарбонизиране на производството на важния метал, обявиха автомобилните асоциации. С това те поляха със студен душ амбициите на ЕС и еколозите, които смятат, че секторът е в „уникална позиция“ да работи като водещ пазар за екологична стомана.
Европейските производители на автомобили се противопостиха на идеята да бъдат задължени да използват минимален дял екологична стомана чрез законодателството на ЕС. Точно това бе предложено наскоро от производителите на стомана, екологични групи и някои политици. Употребата на важния метал не бива да се регулира и неговото използване и търгуване следва да ръководи от пазара, посочи говорител на ACEA – Европейската асоциация на производителите на автомобили.
Идеята набра скорост след преизбирането на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юли. Тогава тя спомена плановете за създаване на „водещи пазари“ за чисти материали.
Според германската автомобилна индустрия обаче проблемът не е в липсата на търсене на зелена стомана. „Преходът към зелена стомана е дългосрочен проект, който трябва да бъде насърчаван чрез подкрепа на инвестиционните разходи“, каза говорител на германската асоциация на автомобилната индустрия VDA. „Няма липса на търсене, напротив. Следователно квотите не решават проблема, защото се отнасят към търсенето, а не към предлагането“.
Докато инвестиционните разходи за обекти за производство на зелена стомана се подкрепят предимно чрез национални субсидии, плановете за декарбонизация на европейските производители на стомана в момента биха покрили само половината от първичното производство на стомана в блока, според анализ на профсъюза IndustriAll.
Доменните пещи, подчинени на Системата за търговия с емисии (ETS) на ЕС, в момента могат да произвеждат 97,5 мегатона годишно. В същото време стратегията за декарбонизацията им ще отчита само 54 мегатона, показва изчислението.
Особено в Централна и Източна Европа плановете за трансформиране от производство на стомана на основата на въглища към екологична стомана засега са само „теория“, каза генералният секретар на IndustriAll Джудит Киртън-Дарлинг.
„Автомобилният сектор е в уникална позиция да бъде водещ пазар за чисти материали, сред които стоманата трябва да бъде първата“, каза Алекс Кейнс, мениджър политика за автомобилите в неправителствената организация Transport & Environment (T&E). По данни на Европейската асоциация на производителите на стомана Eurofer, автомобилната индустрия е вторият по големина потребител на стомана след строителството, като формира 18% от общото търсене в ЕС.
Автомобилният сектор традиционно използва по-висококачествени първични продукти, според Кейнс. Затова, по думите му, има реална възможност автомобилният сектор – и по-специално първокласните марки автомобили – да излязат едни гърди напред по екологични показатели, използвайки „зелена“ стомана.
Идеята производителите на автомобили да бъдат задължени да купуват дял от зелената стомана се подкрепя от германската делегация в рамките на дясноцентристката група на ЕНП в Европейския парламент. Тя пише в официална позиция, публикувана през юли, че „една малка квота може да създаде международен пазар на продажби и в същото време да намали въглеродния отпечатък на крайните продукти”.
Достигането на квота от 40% зелена стомана до 2030 г. ще добави само 57 евро към цената на електрическа кола, според изчисление на T&E, което би било „незначително“ в сравнение с цената на нова кола. Говорителят на VDA обаче твърди, че „сериозна оценка на разходите, произтичащи от такива квоти, едва ли е възможна, просто защото ценообразуването зависи от широк спектър от фактори“.
Междувременно Eurofer изчислява допълнителни производствени разходи от 300 евро на тон зелена стомана (един автомобил се нуждае средно от около един тон стомана.) „Ако искате да имате кожени седалки в колата, това ви струва 2000 евро допълнително“, каза генералният директор на Eurofer Аксел Егерт. „Ако искате допълнителната зелена стомана, тя ви струва 300 евро“, добави той.
Допълнителните разходи ще зависят и от това какво ще се счита за „зелена стомана“, защото определение всъщност все още не е договорено на ниво ЕС.