Можем да очакваме 20% по-слабо намаление на емисиите на въглероден диоксид в енергетиката, ако отсега не се помисли за интеграцията на новите ВЕИ проекти (графика: CC0 Public Domain)
Липсата на подкрепа за интеграцията на ВЕИ инсталации към електропреносните мрежи може да застраши до 15% от слънчевите и вятърните проекти до 2030 г. Този дефицит би намалил общия им дял в глобалния микс от електроенергия с 5%.
Необходими са стратегически действия на правителствата, подобрена инфраструктура и регулаторни мерки, за да се гарантира успешното интегриране на новоизградените слънчеви и вятърни инсталации, според нов доклад на Международната агенция по енергетика. Той сочи, че новите фотоволтаични и ветроенергийни системи трябва да бъдат добре интегрирани в енергийните системи при точката на внедряване, за да се избегне загубата на ползите от възобновяемата енергия.
Анализът предупреждава, че ако това не се направи, производството на слънчева и вятърна енергия може да се окаже с 15% по-малко от прогнозираното през 2030 г., намалявайки с 5% от техния дял в глобалния електтоенергиен микс. В резултат на това ще е налице 20% по-малко намаление на емисиите на въглероден диоксид в енергетиката.
„Ако мерките за интеграция не бъдат приложени в съответствие със сценарий, съобразен с националните климатични цели, до 2000 TWh глобално производство на енергия от възобновяеми източници ще бъде изложено на риск към 2030 г.“, предупреди МАЕ. Това се равнява на комбинираното производство на Китай и Съединените щати през 2023 г.
„Светът наблюдава забележително увеличение на слънчевия и вятърния капацитет“, каза директорът на МАЕ за енергийните пазари Кейсуке Садамори. „Но страните няма да могат да извлекат пълните ползи без по-големи усилия в подкрепа на интегрирането на тези технологии в енергийните си системи“.
Докладът включва глобален преглед на мерките за интегриране на възобновяема енергия, обхващащ 50 енергийни системи, които представляват почти 90% от глобалното производство на слънчева и вятърна енергия.
Правителствената подкрепа ще бъде от стратегическо значение и следва да предлага насоки за страните на различните етапи от внедряването на възобновяеми енергийни източници. В области с ниски фази на интеграция, включително нововъзникващи пазари като Индия и Бразилия, повечето предизвикателства при интеграцията могат да бъдат решени чрез модификации на съществуващи активи или оперативни подобрения, които увеличават гъвкавостта.
„Тези мерки включват оптимизиране на процесите на разпределение и подобрено прогнозиране, търсене на по-висока гъвкавост и системни услуги както от конвенционални, така и от възобновяеми енергийни централи, позволяващи реакция на индустриалното търсене и подобряване на мрежовата инфраструктура“, посочват от МАЕ.
За ВЕИ системите в райони с по-висок процент възобновяеми енергийни източници в енергийния микс, такива като Дания, Ирландия и Испания, ключът към успешното справяне с предизвикателствата на интеграцията е в политиката и регулаторните действия. „Съществените елементи включват модернизиране на практиките за работа на системата, подобрено стратегическо планиране и преразглеждане на регулаторните рамки“, казва МАЕ.
Пазарът следва да се развива така, че да „приспособи уникалните характеристики на слънчевите и вятърните системи, новите технологии и новата роля на конвенционалното производство като доставчик на основни системни услуги, а не на енергия“.
МАЕ прогнозира, че ще възникнат нови предизвикателства за интеграцията, тъй като растежът на възобновяемите енергийни източници продължава и се ускорява. Такива са справянето със сезонната променливост, осигуряването на доходност за нови инвестиции на фона на нарастваща нестабилност на цените и подходящото компенсиране на активи, които осигуряват гъвкавост.
„Разрешаването на тези предизвикателства ще изисква непрекъснати иновации, сътрудничество и ангажираност от политици, технологични лидери и изследователи по целия свят“, заключава докладът на МАЕ.