Системата за управление на влаковете на един от най-големите градове в света все още работи с флопи дискети (снимка: CC0 Public Domain)
Гигантска железопътна мрежа ще изхвърли най-накрая 50-годишните дискети от компютърната си система. Миграцията ще струва 212 милиона долара на мегаполис в сърцето на Силициевата долина.
Системата за управление на влаковете в Сан Франциско ще бъде прехвърлена от древни флопи дискове на по-модерни носители за съхранение. Едва през април 2024 г., след като започна модернизацията, се разчу, че железопътната мрежа на гигантския град работи от десетилетия на изключително ненадеждни устройства за съхранение и може да рухне всеки момент. Премахването на флопи дисковете ще струва повече от 200 милиона долара и ще отнеме две до три години.
Технология от бунището на историята
Общинската транспортна агенция на Сан Франциско (SFMTA) реши да модернизира железопътната система на града, която работи на флопи дискове от много години, съобщи Tom’s Hardware. За последен път системата беше актуализирана през 1998 г.
Флопи дисковете, дори ако не вземем предвид факта, че отдавна са остарели и не се произвеждат никъде по света, са изключително ненадеждна среда за съхранение. На този фон цялата влакова система на Сан Франциско е застрашена от колапс.
Информацията, че железопътната мрежа на един от най-известните градове в света все още не е модернизирана и зависи от много крехки устройства за съхранение с оскъден капацитет за стандартите на 2024 г., стана публично достъпна през април 2024 г. Сан Франциско дори не използва 3,5-инчови флопи дискове, които бяха популярни в края на 90-те и началото на 2000-те години, а продължава да разчита на много стари 5,25-инчови дискети от 80-те години.
Трябват много пари и време
Модернизирането на ИТ системата ще струва на властите 212 милиона долара, но все още няма надеждна информация с какво точно ще бъдат заменени дискетите и как ще се трансформира инфраструктурата. Известно е само, че целият процес ще се проточи две-три години – по план всичко трябва да бъде завършено до 2027-2028 година.
Но градските власти решиха да не се ограничават само до това и планират мащабна модернизация на цялата железопътната система. Общо за нея ще бъдат отделени 700 милиона долара – 212 милиона за премахване на флопи дисковете и още 488 милиона долара за други ключови задачи по поддръжката.
Защо се бави модернизацията
В края на 2024 г. много от потребителите на компютри, дори и да са чували за съществуването на флопи дискове, никога не са ги използвали, особено 5,25-инчови, тъй като са родени след като отмина пикът на популярността им. Обективната реалност е, че дори оптичните дискове отдавна не се използват от повечето потребители.
Но това няма нищо общо с железницата на Сан Франциско. В този град буквално цялата ИТ инфраструктура на железопътната система е базирана на древни флопи дискове и шефът на SFMTA Джефри Тумлин лично изразява опасения, че системата скоро ще се срине, ако не се предприемат незабавни действия.
Той обясни защо системата, отговорна за работата на градските железници, не се състои от скъпи, мощни сървъри в модерен център за данни, а от куп стари дискове отпреди 50 години. Според него, това се дължи на факта, че системата е пусната в експлоатация в период, когато „компютрите не са имали твърди дискове”.
Но това едва ли може да се приеме за истина. Системата беше актуализирана за последен път през 1998 г., но по това време по-голямата част дори от домашните компютри вече имаха твърди дискове и особено оптични устройства. 5,25-инчовите флопи дискове отдавна бяха загубили актуалност, отстъпвайки място на по-компактни и обемни 3,5-инчови.
Остаряла кабелна инфраструктура
Въпросните 700 милиона долара ще бъдат похарчени не само за изхвърляне на дискетите на сметището, но и за надграждане на телеком инфраструктурата на железопътната система на Сан Франциско. Част от средствата ще бъдат използвани за закупуване на нови кабели, по които се предава сигнализация и техническа информация.
Още през април 2024 г. говорителят на SFMTA Майкъл Рокафорте каза пред Arstechnica: „Когато влак влезе в метрото, бордовият му компютър се свързва със системата за автоматично управление на влака. Докато влаковете се движат в метрото, операторите ги контролират. Когато напуснат метрото, влаковете се изключват от системата и се връщат към ръчно управление”.
Командите от дистанционни оператори за управление на влакове се предават по кабелна система, която отдавна се нуждае от модернизация. Използваните в момента кабели са твърде крехки и освен това имат изключително ниска честотна лента. Според Рокафорте, те предават данни дори по-бавно от телефонните кабели с помощта на модем.
В комбинация със зависимостта от дискети, този факт налага надграждането на цялата ИТ инфраструктура на метрото в Сан Франциско. По план, амбициозният проект трябва да приключи през 2033 или 2034 г.