Големите технологични компании – това е секторът, който плаща най-много за лобизъм пред институциите на ЕС. Big Tech дава средно по 62 милиона евро годишно за лобиране в Брюксел. Това показват последните данни от проучването на Corporate Europe Observatory и LobbyControl относно лобистката сила и влияние на различните корпорации върху европейските институции.
Големите технологични фирми, енергетиката, банките и химическата индустрия доминират в списъка на бизнесите, които най-активно „черпят“ европейските институции. Въз основа на информация от своята база данни, LobbyFacts е идентифицирала 162 корпорации и търговски асоциации, които харчат най-малко 343 милиона евро за лобиране в ЕС. Това е увеличение на бюджета с една трета спрямо 2020 г.
Общата сума включва само онези бизнеси, които декларират над 1 милион евро годишни разходи; истинската сума на всички корпоративни разходи за лобиране в ЕС е значително по-висока. Тя обаче е трудна за проследяване и измерване.
„И техните усилия за оказване на влияние се увенчават с успех, като се имат предвид настоящите планове на Европейската комисия за агресивен дневен ред за дерегулация и замяна на зелените политики с така наречената „Сделка за чиста промишленост“, върху която Големите замърсители имат огромно влияние“, коментират авторите на списъка.
Кой дава най-много
Секторът с най-висок обем на финансиране за лобизъм пред ЕС е Big Tech. Вторият най-голям лобистки бранш е банковият сектор. Енергетиката е третата най-голяма група корпорации, които се стараят да въздействат на решенията на ЕС чрез финансиране.
Следват химическата промишленост и агробизнесът. Петата голяма група лобисти са междусекторните търговски асоциации, а ги следва фармацията. Пълният списък на организациите и платените суми – както и данни за техните контакти с високопоставени политици от ЕС – е достъпен на сайта LobbyFacts.
Фаворитите на Big Tech
Най-щедра сред щедрите е Meta Platforms чрез своята дивизия, която се намира в Ирландия. Тя е поощрила европейските институции с около 9 млн. евро. Microsoft е зарадвала европейските властимащи с около 7 милиона евро. Толкова са дали и Amazon и Apple.
Изненадващо или не, Google не е сред челната тройка. Тя е дала на евро-институциите едва 4,5 милиона евро. Малко по-нататък в класацията е Qualcomm, която пък е “почерпила” ЕСс 4 милиона евро, а далеч назад в подредбата можем да намерим Uber, която изглежда се надява да успее да повлияе в свой интерес с помощта на 2,25 млн. евро.
Какво следва от това?
Огромните суми за лобиране в ЕС очевидно се изплащат, като се има предвид ускоряващата се про-бизнес програма на втората Комисия фон дер Лайен, коментира Corporate Europe Observatory. Така наречената „Сделка за чиста промишленост“ изглежда ще осигури корпоративно благополучие и фалшиви решения за климата, като същевременно пренебрегва нуждите от справяне със замърсяването на околната среда и осигуряване на социална справедливост.
Междувременно безмилостното корпоративно лобиране вече подсигури широкообхватна програма за дерегулация, която поставя така наречената „корпоративна конкурентоспособност“ като основна цел на Комисията. В действителност това ще бъде залп от регулации, направени за сметка на демокрацията и социалната и екологичната защита.
„Считаме, че редица корпоративни интереси може да не отчитат своите лобистки плащания. Въпреки че тези суми и дейности не са пряко сравними, изключително тревожно е, че институциите на ЕС реагират толкова много на исканията на лобитата в индустрията, докато в същото време много политици се стремят да ограничат пространството и ангажираността на гражданското общество в Брюксел и в цяла Европа“, гласи изявлението на двете организации.
В своя Доклад за лобито в ЕС през 2024 г. LobbyControl посочва, че корпоративните лобисти използват множество техники за убеждаване, вариращи от срещи “лице в лице” и поръчани проучвания до скрито влияние чрез подставени групи и микро-таргетирана реклама. Те вербуват бивши политици с ценни контакти чрез „въртящата се врата“.
Огромните ресурси и нюансирани стратегии на лобистите пораждат опасения относно способността на институциите на ЕС да се противопоставят на неправомерно влияние.
