
Всеки ден милиарди хора разчитат на технологии от Google, Meta, Microsoft, Amazon и Apple, за да се ориентират в света. Използваме ги, за да комуникираме, работим, пазаруваме, намираме информация и да се забавляваме. Но – според медийния изследовател Бьорн Бейнон – тези технологии правят много повече от това да ни помагат да вършим каквото искаме: те все повече формират начина, по който разбираме себе си и света около нас.
„Големите технологични компании не просто събират данни за нас“, казва Бейнон. „Заедно тези технологии формират платформени екосистеми, които непрекъснато използват тези данни, за да насочват вниманието ни. Често мислим за данните просто като за описание на това кои сме, но те могат да се превърнат и в мощна сила, оформяща това, което ще станем“.
От потребители до „субекти на данни“
Изследванията на Бейнон се фокусират върху платформените инфраструктури зад най-големите технологични компании в света. Всяко търсене, кликване, плъзгане и покупка генерират данни, които могат да бъдат анализирани и използвани за прогнозиране на бъдещо поведение.
Но, казва Бейнон, тези прогнози не са пасивни наблюдения. Те активно оформят това, на което хората се „натъкват“ онлайн – от препоръчани видеоклипове и новинарски истории до реклами, известия и предложения за покупка.
Анализът на Бейнон въвежда концепцията за „субект на данни“: човек, който е свикнал да превръща живота си в точки от данни в отговор на поведението на платформата, но който все още вижда себе си като контролиращ собственото си поведение, нагласи и бъдещи избори.
„На хората постоянно се представят алгоритмични интерпретации за това кои са“, обяснява Бейнон. „С течение на времето тези профили могат да започнат да се усещат като истински. Те влияят върху това кои възможности стават видими, каква информация получава внимание и как хората разбират себе си“.
Силата на удобството
Един от централните изводи от изследването е, че силата на платформата често действа невидимо. Вместо да издават команди, технологиите, които са етикетирани като „умни“ – такива като телефони, смарт-високоговорители или смарт часовници – насочват поведението ни чрез добре проектирани избори, които създават усещането, че удобни или естествени.
„Властта днес често работи чрез удобство“, казва Бейнон. „Най-ефективните форми на влияние не се възприемат като принуда. Те се възприемат като полезни предложения“.
Бейнон твърди, че това представлява промяна в начина, по който властта функционира в дигиталните общества. Вместо да контролират хората чрез правила и ограничения, платформите все повече оформят поведението, като непрекъснато коригират дигиталните среди, в които се вземат решения.
Когато реалността стане персонализирана
За да изследва ефектите от тези системи в ежедневието, Бейнон е провел обширно теренно проучване в продължение на 12 месеца. Той е изучил както холандската конспиративна общност, така и общност от потребители, изграждащи алтернативи на масовите социални медии чрез децентрализираната мрежа Fediverse (мрежа от независими платформи за социални медии, които комуникират безпроблемно).
Изводите? – Персонализираните информационни среди могат да имат дълбоки последици за начина, по който хората възприемат реалността. В някои случаи алгоритмично курираното съдържание може да засили съществуващите убеждения и да затвърди за фрагментирани разбирания за света.
В същото време изследването идентифицира и алтернативни подходи. Общностите във Fediverse експериментират с дигитални пространства, които дават приоритет на прозрачността, колективното управление и обществените ценности, а не на извличането на данни и приходите от реклама.
Отвъд поверителността
Докато опасенията относно поверителността често доминират в дискусиите за технологиите, Бейнон твърди, че по-важният въпрос е как дигиталните инфраструктури преоформят самото общество.
Неговото проучване изследва как платформите влияят върху обществения дебат, социалните отношения, политическото участие и ежедневното вземане на решения. То предполага, че нарастващата мощ на технологичните компании повдига фундаментални въпроси за това кой контролира дигиталните среди, в които се развива съвременният живот.
„Голяма част от съвременния живот се осъществява чрез платформи, собственост на шепа компании“, казва Бейнон. „Това означава, че въпросите за технологиите са и въпроси за демокрацията, автономията и властта“.
Докато правителствата по света се стремят да регулират големите технологични компании, изследването на Бейнон предлага нови гледища за това как екосистемите на платформите оформят ежедневието и защо разбирането на това влияние е важно за бъдещето на дигиталното общество.
