Прекомерният поток от новини, непроверени твърдения и алгоритмично подбрано съдържание кара все повече хора съзнателно да ограничават достъпа си до информация. Проблемът вече не е само дали една новина е вярна, а колко време и психическа енергия трябва да бъдат вложени, за да се установи това. Все по-често реакцията на хората към дадена „новина“ е недоверието.
„Наскоро в един подкаст Д.С. Сарелска обясняваше, че първичната реакция на нейните студенти към дадена новина е: „Това сигурно не е вярно“. Аз ставам практически свидетел на същото при срещите си с деца от първи, втори клас. Разказвам им нещо колоритно от Исландия, Азия или Перу, а първата им реакция е: Това е лъжа, нали?“, споделя в социалните мрежи Петя Кокудева.
„Оттам насетне навлизаме в един сложен като за първи клас разговор каква е разликата между лъжа, фантазия, самобитност на чужда култура и пр.“, допълва тя. Кокудева казва, че вече съзнателно е спряла да се информира, няма телевизор, не гледа и не слуша подкастове, не чете анализи в медиите. В отговор на написаното десетки хора потвърждават, че са направили същия избор за себе си.
Всяка вест е повод за съмнение
Разпространението на фалшиви новини и дийпфейкове вече кара мнозина да се съмняват във всичко. Пороят от новини, коментари и анализи поставя на масата въпроса какво се случва, когато човек трябва да отдели часове, а понякога и дни, за да разбере какво действително се е случило, докато междувременно словесният порой в мрежата се върти върху информация, която по-късно може да се окаже непълна, подвеждаща или направо невярна.
Самото „информиране“ започва да затормозява. В дискусията, породена от темата, мнозина описват именно такова усещане. Те посочват, че многократно са влагали огромно количество време в проследяване на определен случай, за да установят впоследствие, че значителна част от изходната информация не е била надеждна.
Същевременно скоростта на онлайн дискусиите е претоварваща. Докато фактите все още се изясняват, например при разследвания, около даден случай могат да се появят стотици публикации, интерпретации и хипотези, които започват да се надграждат една върху друга и създават усещането, че вече съществува цялостна картина, въпреки че първоначалните данни остават несигурни.
Социалните мрежи и техният усилващ ефект
Социалните платформи усилват този ефект, защото възнаграждават бързата реакция. Алгоритмите подреждат съдържанието според множество сигнали, а най-силно ангажиращите публикации получават предимство пред внимателното изчакване на проверени факти.
Така един непотвърден детайл може да стане хит, да бъде превърнат в сензация, като на свой ред поражда нови коментари, те пък впоследствие се превръщат в „доказателство“ за други участници в социалните мрежи. Получава се завихряне, информационна лавина, в която първоизточникът постепенно избледнява.
Вместо разговор между няколко души, които обменят аргументи и могат да коригират грешките си, онлайн средата позволява едновременно да говорят хиляди хора, които често не разполагат с една и съща информация и не чуват аргументите на останалите.
В този задушаващ порой негативните новини, конфликтите и скандалите се конкурират за внимание, а постоянният контакт с тях може да създаде усещане, че действителността е значително по-мрачна и хаотична, отколкото изглежда извън информационния поток.
Дефицит на доверие
В подобна обстановка все повече хора избират да се защитят от водопада от новини, коментари и всевъзможни публикации. Те ограничават броя на източниците, които следят, и се доверяват на конкретни автори или професионални организации, които – според личния им опит – са доказали надеждността си.
Това обаче също изисква критично мислене, защото доверието не може да замести проверката на фактите. Някои споделят, че се ограничават до една-две медии, наподобяващи официозните телевизии и радиа от миналото. Други избират една българска и една чуждестранна медия и не излизат извън този обхват.
Има и хора, които изцяло отказват медиите и предпочитат да четат само строго научни издания и изследователски журнали.
Информацията и новото поколение
Информационната умора вече се разглежда и като отделен обществен феномен. Тя се появява, когато количеството информация, което човек трябва да обработва, надхвърли неговия капацитет за внимание, проверка и осмисляне, като постоянният поток започва да поражда не информираност, а отдръпване.
Процесът изглежда тотално променя възприятията у младите хора. Ако недоверието към новините се превърне в първична реакция, медиите и останалите производители на информация ще трябва да се съобразят с аудитория, която не приема автоматично нито твърдението, нито анализа, нито самото наличие на множество публикации като доказателство за значимост или достоверност. Тогава конкуренцията за внимание може постепенно да отстъпи място на конкуренция за доверие.
Потребителят няма да има нужда от още десетки публикации по една тема, ако не може да разбере кои от тях са проверени и кои само повтарят вече появила се информация. Стойността на журналистическата работа се измества към проверката, контекста и способността ясно да се посочи какво е известно, какво не е известно и какво все още се проверява.
Да се окопитим
Все пак има надежда, че ще намерим сили да се окопитим от задавянето с информационното цунами, споделят някои в дискусията. Подобно на група хора, изпаднали в транс, в хипноза, нещо трябва да ни разтърси, да ни стресне, да ни събуди, за да излезем от непоносимото състояние, в което се намираме. Без подобно осъзнаване случващото се ще ни погълне: „и времето ни, и живота ни, и присъствието ни“.
