През последните месеци в Европа набира популярност концепцията за „гигафабрики” – съоръжения за работа със системи за изкуствен интелект в индустриален мащаб. ЕС описва тези съоръжения като „динамична екосистема”, която обединява изчислителна мощност, данни и човешки ресурси – всичко това е необходимо за разработване на модели и приложения с изкуствен интелект.
Европа се оказва в ситуация, в която догонва САЩ и Китай в надпреварата за изкуствен интелект. ЕС се състои от 27 държави, което забавя приемането на нови закони; високите цени на енергията и спешната необходимост от модернизиране на енергийната мрежа са допълнителни ограничения.
„Например, ние имаме с 30% повече изследователи в областта на изкуствения интелект от САЩ. Също така имаме около 7000 стартиращи компании в областта на изкуствения интелект, но основната пречка за тях са ограничените изчислителни ресурси”, казва пред CNBC Хена Виркунен, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по въпросите на технологичния суверенитет.
„Ето защо решихме да инвестираме в тази критична инфраструктура заедно с нашите държави членки. Това е много голяма инвестиция, защото те [съоръженията] са четири пъти по-мощни по отношение на изчислителни ресурси от най-големите центрове за изкуствен интелект. Имаме всичко необходимо, за да бъдем конкурентоспособни в този сектор, но в същото време искаме да засилим технологичния си суверенитет”, допълва тя.
Проектът в цифри
Към днешна дата ЕС е отпуснал 10 милиарда евро за създаване на 13 съоръжения за изкуствен интелект и 20 милиарда евро като начална сума за инвестиции в „гигафабрики”, което според властите е „най-голямата публична инвестиция в областта на изкуствения интелект в света”.
Инициаторите на проекта вече са получили 76 заявления от 16 държави и 60 обекта, изразяващи интерес към „гигафабриките”. Това е значително повече от очакванията на властите, но пълноценното стартиране ще изисква и колосални инвестиции от бизнеса.
Идеята зад „гигафабриките” е да се възпроизведат процесите, които протичат в промишлените предприятия, но вместо да произвеждат материални стоки, те ще създават авангардни решения с изкуствен интелект. Това ще бъдат центрове за данни с ускорители за обучение и работа с изкуствен интелект, както и съпътстваща инфраструктура – тя ще направи AI системите достъпни за компании, които не могат да изградят свои собствени.
Първи стъпки
Една от първите компании, демонстрирали потенциала на гигафабриките, беше Telenor, която стартира собствено съоръжение в Норвегия през ноември миналата година. В момента тя работи с малък клъстер от ускорители, за да определи пазарните нужди, преди да разшири проекта.
За да използват изкуствен интелект в работата си, организациите трябва да са готови да включи критична и търговско чувствителна информация в обучителния масив, споделят от Telenor. В момента компанията работи с BabelSpeak, вид норвежка версия на ChatGPT, която помага на граничните служители да превеждат поверителни диалози, чието съдържание не може да бъде разкрито на обществените служби.
Голямо съоръжение с изкуствен интелект ще стартира в Мюнхен, Германия, в началото на септември, но то няма да бъде „гигафабрика”. Всяка „гигафабрика” ще изисква инвестиции между 3 и 5 милиарда евро, отбеляза Виркунен. Тази година властите на ЕС планират да обявят старта на програма за събиране на инвестиции.
Много неща обаче остават неясни: делът на частния капитал в допълнение към средствата на данъкоплатците, капацитетът и размерът на „гигафабриките” – трудно е да се каже до каква степен те ще помогнат за увеличаване на изчислителните ресурси, казват експерти.
Енергийният въпрос
Изграждането на всяка гигафабрика може да отнеме година или две, но не е ясно колко време ще отнеме изграждането на електроцентрала за нея. Трябва да се очаква капацитет от поне един гигават и не е ясно дали европейските електропреносни мрежи могат да се справят с такова натоварване – „ще са необходими големи инвестиции в системи за рекуперация на енергия”, казват експерти.
В момента капацитетът на центровете за данни по света е 85 GW, според анализатори от швейцарската инвестиционна компания UBS. Като се има предвид, че ЕС възнамерява да инвестира 20 милиарда евро в проекта и да инсталира 100 000 съвременни ускорителя във всяка „гигафабрика”, капацитетът на всеки от тях може да бъде 100–150 MW, а общият капацитет на всички ще възлезе на 1,5–2 GW.
Това би увеличило потреблението на енергия в целия европейски регион с 15% – значителна динамика дори в сравнение със Съединените щати, които заемат около една трета от световния капацитет.
Старт на ниска скорост
Експертите предупреждават, че не се очаква бърз старт на проектите: необходимо е не само да се закупи оборудване от Nvidia, но и самостоятелно да се пуснат съоръженията, както и да се направят икономически жизнеспособни.
Очевидно трябва да се започне в относително скромен мащаб, тъй като ЕС няма да може да създава усъвършенствани модели на изкуствен интелект веднага, поради високата цена. Регионът ще може постепенно да развива инфраструктурата и бизнес процесите, да достигне прилично ниво, но това няма да се случи веднага.
