Група инженери от университета RMIT създадe нов вид 3D-принтиран титан, който може да трансформира начина, по който изграждаме неща в индустрии като аерокосмическата и медицината.
Новият вид титан е не само по-здрав от обичайните сплави, използвани днес, но е и по-гъвкав, а производството му е с около една трета по-евтино.
Здравината и лекотата на титана го правят изключително ценен, поради което този материал е идеален за производство на самолети, космически кораби и дори медицински импланти.
Но поради високата си цена, титанът не е често срещан в индустрията. Новият метод за производство, предложен от RMIT, може да отвори вратата за по-достъпни, висококачествени титаниеви части.
Разликата между 3D-принтирания титан и машинно обработения титан е съществена. По-евтино е да се използва машинно обработен титан за производство на потребителска електроника като телефони и лаптопи, но в този случай липсва свободата на дизайн на 3D печата, докато 3D-принтираният титан отваря път за сложни дизайни, но е по-скъп.
Новият процес, разработен от инженерите на RMIT, позволява 3D-принтираният титан едновременно да бъде по-здрав и по-евтин, което ще доведе до 29% спад на производствените разходи, като същевременно се запази качеството.
Един от основните проблеми с обикновения 3D-принтиран титан е, че вътрешната структура на зърната е неравномерна. Тези колоновидни микроструктури могат да създадат слаби места, което прави метала по-малко надежден.
Екипът на RMIT прилага нов подход към дизайна, създавайки титанови сплави с равномерна структура на зърната. Това прави материала по-здрав и по-гъвкав.
Според водещия изследовател Райън Брук, екипът е успял да реши ключов технически проблем, като същевременно е намалил разходите.
В ход е план за фокусиране на технологията върху специфични области като аерокосмически компоненти и медицински изделия. Това са областите, които наистина се нуждаят от здравината и лекотата на титана.
Също така, университетът е подал заявка за предварителен патент за производствения процес на титана. Учените обаче се нуждаят от индустриални партньори и инвеститори, за да реализират тази перспективна технология.
