
Слънчевите фотоволтаични клетки от медно-индиево-галиев селенид (CIGS) са по-подходящи за спътниците в космоса в сравнение с аналозите им на силициева основа. Идеята бе лансирана от японска компания, която се е заела да разработва CIGS клетки за сателити.
Японският петролен гигант Idemitsu Kosan и американската Source Energy Company обявиха сътрудничество за разработване на слънчеви фотоволтаични клетки на база медно-индиево-галиев селенид специално за сателитни и космически приложения.
Според бизнес-тандема, CIGS клетките са много подходящи за космически приложения заради ниското си тегло. Средното тегло на един гъвкав слънчев панел по технологията CIGS е около 3-5 кг за 100 вата, като един стандартен модел от 165W може да тежи около 4 кг, а тънкослойните версии – около 2,5 кг. За сравнение, средното тегло на монокристален силициев панел е 18-22 кг за традиционния панел с 60 клетки.
Idemitsu твърди, че нейната собствена технология за тънкослойни CIGS слънчеви клетки за космическия пазар има висока радиационна устойчивост, лек профил и устойчива висока производителност, която потенциално може „да намали нуждата от огромни масиви, което води до значителни икономии на маса и разходи за клиентите“.
През 2019 г. Idemitsu стана най-големият акционер на японския производител на медно-индиево-селенидни (CIS) модули Solar Frontier.
От своя страна, Source Energy заяви, че добавянето на CIGS модели към съществуващото портфолио от силициеви слънчеви продукти за космически цели ѝ помага да обслужва по-добре клиентите си за полети и да отговори на „нарастващото търсене на надеждни слънчеви панели“, предимно за мисии в ниската околоземна орбита (LEO) и средната околоземна орбита (MEO).
Следващата стъпка в партньорството е „строга кампания за разработване и тестване“ в съоръжението на Source Energy Company в Колорадо, за да се подготви за внедряване, според изявление.
През октомври японската компания обяви на японски език два отделни изстрелвания на космически проекти CIGS. По-конкретно, компанията заяви, че е участвала в демонстрационната система за космически слънчеви клетки (SDX) на борда на новия безпилотен товарен кораб HTV-X1, изстрелян от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA), и че технологията ѝ е на борда на Botan – малък спътник, разработен от Технологичния институт Чиба.
