Наземните центрове за данни вече са „старовремска работа“. Големите технологични компании твърдят, че следващата стъпка е да изведем мащабната изчислителна инфраструктура в орбита. Това звучи като доста смела и скъпа идея, която поглъща огромни ресурси. За какво става дума? Реалистично ли е? Защо толкова много се говори за това?
Центърът за данни е по същество огромен склад, пълен с хиляди сървъри, които работят денонощно. Компаниите за изкуствен интелект като Anthropic, OpenAI и Google използват тези центрове по два основни начина:
Обучение на модели – това е изключително ресурсоемка изчислителна дейност. Обучението на моделите, които стоят зад ChatGPT или Claude, изисква едновременно изпълнение на изчисления върху хиляди специализирани графични процесори. Този процес продължава седмици или месеци.
Изпълнение на услуги – когато потребител разговаря с чатбот, съобщенията му се изпращат към център за данни. Там сървърите ги обработват и връщат отговор. Когато това се случва едновременно за милиони потребители, е необходима огромна изчислителна мощност, която да е налична по всяко време.
Компаниите разчитат на центровете за данни, защото те осигуряват координирана работа на хиляди машини. Те поддържат постоянна работа на системите и гарантират надеждност.
Тези съоръжения са постоянно онлайн и разполагат с ултрабързи интернет връзки. Те имат и мощни охладителни системи, които поддържат сървърите в оптимално състояние. Охлаждането също консумира много ток. Следователно всичката машинария изисква огромни количества енергия. А това натоварва заплашително електрическата мрежа.
Космическата идея
Идеята за центрове за данни в космоса се обсъжда от години като потенциално по-добра алтернатива. От една страна, в орбита може да се добива слънчева енергия неограничено и необезпокоявано. Няма облаци, няма запрашаване, няма нощ. От друга страна, може да се разчита на естествено охлаждане.
Но как ще работят космическите дата центрове? Да речем, че мощни сървъри с графични процесори ще бъдат разположени в сателити. Те ще се движат в съзвездия и ще обменят данни, докато обикалят Земята в орбита – синхронизирано. Така операторите могат да мащабират изчислителните си ресурси много по-лесно. В космоса няма ограничения за енергия, площ или охлаждане.
Вече няколко компании работят по подобни проекти. Google, например, си партнира с Planet по Project Suncatcher и планира да изстреля прототипи догодина.
Стартиращата Aetherflux, която първоначално се занимаваше със слънчева енергия от космоса, планира да предложи орбитален център за данни за търговска употреба още в началото на следващата година.
Подкрепената от Nvidia Starcloud изпрати полезен товар с графичен процесор в орбита миналия ноември. Там тя обучи и стартира голям езиков модел.
Последната компания, която се включва, е SpaceX. Тя ще се слее с xAI на Мъск в сделка за 1,25 трилиона долара, за да ускори развитието на орбиталните центрове за данни.
Според Мъск, възможно е значително да се увеличи броят на ракетните изстрелвания и на количеството изчислителна мощност, което може да бъде изведено в орбита. Той твърди, че може да се достигне до 1 терават изчислителна мощност годишно. Мъск смята, че дата центровете в космоса ще станат по-евтини от тези на Земята в рамките на три години.
Предизвикателства
В статия в The Verge от декември Елиса Веле описва многото предизвикателства пред подобни орбитални центрове. От една страна, те трябва да навигират измежду повече от 14 000 активни спътника и около над 6600 тона летящи космически отпадъци. Избягването им изисква прецизни маневри и гориво.
Освен това летящите центрове за данни периодично трябва да се обслужват от хора. Ще трябва да има висококвалифицирани сервизни инженери, които са и астронавти.
Не е ясно и как тези съоръжения ще повлияят на астрономическите наблюдения или на светлинното замърсяване.
В крайна сметка предстои много експериментиране, преди която и да е компания или агенция да може реалистично да разгърне подобна инфраструктура.
И дори това да стане – въпреки трудностите – си остава въпросът дали изкуственият интелект наистина ще донесе всички обещани ползи за човечеството. И дали трябва непрекъснато да изграждаме инфраструктура за него – независимо дали на Земята или високо над главите ни.
