Изследователи от Държавния университет на Охайо проведоха необичаен експеримент: те тестваха дали гъбният мицел може да функционира като компютърна памет, подобно на мемристорите, които се разглеждат като алтернатива на традиционната DRAM.
В експеримента е използван мицел от шийтаке и кладница. Учените са отгледали мицела върху органичен субстрат, след което са го дехидратирали, оформили и свързали електроди.
След това пробите са били бързо рехидратирани, за да се възстанови биологичната активност, и са приложени електрически сигнали с различни форми и напрежения.
Резултатите, публикувани в научния журнал Plos, се оказват неочаквани: при около 1 волт мицелът е демонстрирал най-стабилно поведение, а електрическото му съпротивление е „запомнило” предишното си състояние.
В отделни тестове учените са успели да накарат гъбната структура да функционира почти като RAM памет, с честота до 6 kHz и точност от приблизително 90%.
Мицелът е отгледан в петриеви панички върху смес от зърно, пшеничен зародиш и сено при температура 20-22°C и 70% влажност. Преди измерванията пробите са изсушени на слънце в продължение на една седмица.
Електрическата проводимост е възстановена чрез леко напръскване с дейонизирана вода, а електродите са свързани към осцилоскоп.
Самите автори на експеримента обаче подчертават, че практическото съхранение на данни в гъбите все още е изключено. Капацитетът на паметта, стабилността, плътността на съхранение и интерфейсите са далеч от изискванията на съвременната електроника.
Дори ако се използват цели „ферми за гъби”, те не биха могли да заменят традиционната RAM памет, уточняват учените.
Въпреки това, изследването показва, че живите и биологичните материали могат да притежават свойства, полезни за бъдещите изчислителни системи, особено в нишите на нискобюджетната, експерименталната и потребителската електроника.
