Мисията Artemis II, която ще изпрати американски астронавти в лунното пространство, се сблъска с редица проблеми, които карат критиците да настояват НАСА да отстрани екипажа от полета поради съображения за безопасност. Полет без астронавти?! По-големият въпрос е защо изобщо имаме астронавти?
Програмата Artemis на НАСА за установяване на постоянно американско човешко присъствие на Луната досега е струвала на американския данъкоплатец колосалните 93 милиарда щатски долара. Резултатът, анализират местните медии, до момента е един безпилотен полет около Луната.
Въпреки това космическата капсула Orion с екипаж от четирима души на борда вече се подготвя за изстрелване на върха на ракетата SLS. Очаква се това да стане най-рано през март тази година. Поне такъв е планът.
Наред със забавянията, колосалните разходи и въпросите относно финансовата равносметка за излитането на SLS, все по-често се чуват призиви за отстраняване на екипажа на Artemis II. Мотивът: космическият кораб Orion е недоказан и твърде опасен за астронавтите.
След завръщането на мисията Artemis I през 2022 г. инженерите на НАСА установиха, че топлинният щит на капсулата не е изгорял равномерно. Вместо това направо са се откъснали малки парчета от защитния полимер.
Официален преглед от Службата на генералния инспектор (OIG) на НАСА заяви, че проблемите с топлинния щит „представляват значителни рискове за безопасността на екипажа на Artemis II“.
Това води до опасението, че щитът не е надежден и че завръщането на Artemis II със скорост от 40 000 км/ч може да доведе до катастрофално повреждане на щита при удар в земната атмосфера или до изхвърляне на отломки, които биха повредили космическия кораб. Ако това не е достатъчно, системата за животоподдържане никога не е била тествана в полети.
Тези и други проблеми накараха някои бивши астронавти, служители на НАСА и други критици да призоват Artemis II да лети без астронавти, за да може щитът и системите за животоподдържане да бъдат тествани правилно в космоса.
Всичко това поставя на масата интересна идея. Ако капсулата може да лети без астронавтите, то защо изобщо са нужни астронавти?
Когато в края на 40-те години на миналия век са били изготвени сериозни планове за „завладяване на космоса“, въпросът за астронавтите е имал прост и очевиден отговор – разбира се, че са необходими. И няма как да е иначе, когато автоматиката се свежда до стъклена тръба, малко по-голяма от човешки палец.
Да, електрониката през 40-те години на миналия век е била базирана на радиолампи, наричани още вакуумни тръби. Те са вършили същата работа като съвременните транзистори. Но не са били микроскопични и вградени в чип, а са били големи лампи с нажежаеми нишки, обвити във вакуум и стъкло, които са били дълги няколко сантиметра.
Тези стъклени клапани са поглъщали доста енергия – стотици ватове. Съответно са отделяли много отпадъчна топлина. Това е изисквало да се поставят на разстояние една от друга и да се осигурява щедра циркулация на въздуха за охлаждане.
Следователно, за да работи електроника в космическия си кораб или космическата станция, е била необходима малка армия от техници, които да следят оборудването и да поддържат работата му.
И, разбира се, по онова време човешките очи са били много по-добри от която и да е камера, а човешката логика била жизненоважна за вземане на решения на място.
Но днес не е така, нали? Нужно ли е изобщо да изпращаме астронавти тогава?
