Живеем в дни на подем за технологичната индустрия – без значение дали това ще се окаже икономически балон или не. Но противно на каквато и да е позната логика в последните месеци валят новини за масови съкращения в технологичните компании. Никога досега подемът не е носил безработица. Какво се случва?!
Някога, във време на разцвет на технологичната индустрия, корпоративните лозунги повтаряха: „Хората са най-ценният ни актив!“. Звучеше истинно. Създаваше усещане за сигурност. Дойдоха обаче 2020-те и се оказа, че този „актив“ се изхвърля със същата лекота, с която се ъпдейтва мобилно приложение.
Съкращенията връхлитаха изневиделица – от сега за веднага, без предупреждение, често с хладен, шаблонен имейл рано заранта в понеделник. Компаниите стъпкаха собственото си мото. Подиграха се безпощадно с „Хората са най-ценният ни актив!“.
И точно когато изглеждаше, че това е бил поредният икономически цикъл, който си отива, на сцената излезе новият играч – изкуственият интелект.
Автоматизацията като оправдание
Днес лозунгът „Хората са най-ценният ни актив“ е заменен с евфемизма „оптимизация на разходите чрез AI“. Големите ИТ компании и фирмите с мощни собствени ИТ отдели започнаха да съкращават кадри, обяснявайки това с навлизането на изкуствения интелект. Звучи логично: с AI ни е много по-евтино, сбогом, колеги.
Редица ИТ гиганти не се поколебаха да обявят съкращения от порядъка на 15%, 20% или дори 30% от своята работна сила. Това изглежда като безкомпромисната логика на счетоводния баланс: разходите намаляват, печалбите растат.
Ето ги само последните няколко новини. Meta съкращава около 20% от служителите си, т.е. около 15 000 – 16 000 души. Atlassian редуцира 1600 работни мета в най-нова серия съкращения заради AI. Oracle съкращава служители заради AI; няма точен брой, говори за „хиляди“. Това е за последните няколко дена.
Сметките не излизат
Само че реалността, както често се случва, не чете електронни таблици и счетоводни баланси. Докато съкращават едни хора, същите фирми наемат други хора. Даже, в някои случаи, плащат скъпо и прескъпо за конкретни специалисти, „крадат“ утвърдени експерти, наемат агенции за „лов на глави“.
Оказа се, че AI не е заместител на хората, ами по-скоро лост. Лост, с който се превключва на много по-висока предавка – в някои случаи направо на космическа скорост. Защото служителят, въоръжен с AI, е в пъти по-продуктивен. Служителите, които знаят как да използват AI, просто станаха по-скъпи и по-ценни.
Новите реалности
В момента повечето AI инструменти в разработката на софтуер се намират на т.нар. второ ниво на автономност – нещо подобно на добра кола с автопилот. Системата може да държи волана и да натиска газта, но шофьорът трябва да следи пътя и да е готов да поеме управлението всяка секунда. AI генерира код, предлага решения, дори чернови на тестове. Но не разбира бизнес-контекста.
И най-важното – генерира и грешки. Може пет пъти да даде брилянтно решение, а на шестия път да изстреля пълен абсурд. Това, което специалистите наричат „халюцинации“, прави пълното доверие невъзможно. Отговорността си остава у човека.
Кой печели?
Според скорошно проучване на Лондонското училище по икономика, AI инструментите спестяват на работниците средно 7,5 часа седмично. Това е почти цял работен ден!
В зависимост от икономическите реалности спестяването се измерва в различни валути и величини, но за английската действителност то се оценява на нещо от порядъка на 18 000 долара на човек годишно. И тук идва тънкият момент – тези, които са минали обучение, пестят още повече време: 11 часа седмично!
Проучване на Cisco пък забелязва нещо любопитно: служителите, препоръчани за повишение, използват AI с 50% по-често от колегите си. Имат 40% по-голям шанс да бъдат определени като „ключови за задържане“.
С други думи, AI преразпределя работата и кариерите.
Реорганизация, а не съкращения
Проучване на Snowflake сред над 2000 изпълнителни директори показва сложността на картината. Да, 40% от компаниите отчитат съкращения в ИТ дейностите заради автоматизацията. Но 56% от същите тези фирми допълнително наемат хора – точно за тези позиции.
Това не е съкращаване. Това е „реорганизация на работата“, както го нарича Бариш Гюлтекин, вицепрезидент по AI в Snowflake. „Това не е черно-бял процес, при който компаниите просто режат или добавят работни места. Те променят самите длъжности, за да поддържат новите AI работни процеси“.
Рискът обаче е реален за начинаещите. Именно позициите на входно ниво са най-уязвими, защото задачите им се припокриват с възможностите на генеративния AI. Специалистите с над пет години опит могат да спят значително по-спокойно.
Новите професии
И докато едни позиции изчезват, други изникват. Появяват се длъжности като AI Automation Manager – човек, който проектира вериги за автоматизация, интегрира инструменти и следи за качеството.
Инженерите от средно и висше ниво все повече се фокусират върху архитектура, сигурност и контрол на качеството, докато младшите разработчици се трансформират в „интегратори на AI“ .
Голямата разлика в крайна сметка идва не от технологията. Идва от зрелостта на организацията и нейната култура. Хората продължават да са най-ценният актив – а AI им дава нови възможности да правят много повече.
Това е нещо като екзоскелет за силова работа: ако сам човек може да вдигне кашон с тегло 50 килограма, с екзоскелет същият човек със същото тяло и същия тренинг може да вдигне 300 килограма.
Технологичният сектор навярно ще продължи да говори често за AI като причина за съкращения, защото навярно това звучи по-добре от „свършиха ни парите“ или „прекалихме с наемането по едно време“.
Но реалността е, че разумните бизнеси вече виждат посоката – досегашните инвестиции в AI налагат преосмисляне на стойността на хората.
