Космическата компания SpaceX подаде документи за първично публично предлагане, което ще финансира усилията ѝ да се превърне в глобална сила в областта на изкуствения интелект, като изстреля в орбита до 1 милион сателита с центрове за данни на борда. Така, надява се Илон Мъск, фирмата ще се справи с енергийните и водните ограничения на Земята.
Microsoft имаше подобни амбиции, за да избегне ограниченията на наземните изчисления през 2015 г., когато спусна на дъното на океана дата център с размерите на корабен контейнер. Специалната капсула бе спусната на морското дъно край Шотландия.
Експериментът на Microsoft започна с цел да намали потреблението на енергия от центровете за данни чрез естествено охлаждане с морска вода и използване на офшорна вятърна и приливна енергия.
„Проект Натик“, някога представян като потенциален пробив за индустрията на центровете за данни, успешно постигна всички технически цели. Въпреки това идеята за подводните центрове за данни бе изоставена преди повече от две години.
Причината за отказа от подводни дата центрове беше липсата на търсене от страна на клиентите и „нежизнеспособната“ финансова сметка, отбелязва Ройтерс, като се позовава на „двама източници, запознати с проекта“.
Поуки за SpaceX
Това, което се обърка при експеримента на Microsoft, следва да е поучителен урок за SpaceX. Макар двата проекта да са географски различни, те споделят ключови сходства.
И двата разчитат на модулни съоръжения, които са скъпи за внедряване и не могат да бъдат разширявани, ремонтирани или надграждани – характеристики, които се считат за критични от индустрията на изкуствения интелект.
„Тези проблеми вероятно ще бъдат още по-сериозни в космоса, отколкото под водата“, каза Рой Чуа, основател на изследователската фирма AvidThink.
Той посочи нерешените въпроси относно охлаждането на центрове за данни в орбита, високите разходи за изстрелване на ракети и въздействието на суровата космическа среда върху чиповете за изкуствен интелект.
SpaceX засега не коментира темата. Фирмата, която придоби стартъпа за изкуствен интелект xAI през февруари, може да набере до 75 милиарда долара при излизането си на борсата, което ще означава потенциално най-голямото IPO в историята.
Активите на xAI, която също е компания на Илон Мъск, включват социалната медийна компания X, бивша Twitter, и чатбота с изкуствен интелект Grok.
Амбиции и предизвикателства
Microsoft доказа, че подводните центрове за данни могат да работят, но въпреки това клиентите не проявиха интерес към тяхното разширяване. Вместо това се втурнаха да разширяват конвенционалните наземни съоръжения, които позволяват по-евтини и по-бързи надстройки на фона на ускореното развитие на изкуствения интелект в последните няколко години.
Запечатаният дизайн в стил „заключен за цял живот“ – който SpaceX би възпроизвел в орбита – има ограничена гъвкавост. А това не е добре, тъй като чиповете за изкуствен интелект се подобряват бързо всяка година.
В същото време един сателитен или подводен център за данни може да бъде преоборудван едва на всеки пет до седем години.
Икономиката също е проблем. Разполагането на центрове за данни под водата беше по-скъпо от строителството на център за данни на сушата. И макар тези разходи могат да намалеят, когато се работи в мащаб, все пак началото би изисквало инвестиции от десетки милиарди долари.
А космосът ще бъде далеч по-скъп. Анализатори от MoffettNathanson, американска изследователска фирма за акции, заявиха, че планът на Мъск да постави 1 милион сателита с изкуствен интелект в космоса ще струва трилиони долари.
За да станат комерсиално жизнеспособни центровете за данни в космоса, разходите за изстрелване трябва да паднат от днешните няколко хиляди долара на килограм до няколкостотин долара на килограм, казват анализаторите.
„Проблемът не е дали нещо може да работи, а дали има икономически смисъл спрямо простото изграждане на повече капацитет на земята“, каза Тим Фарар, анализатор на сателитната индустрия от TMF Associates.
Оптимизмът на Илон Мъск
Мъск твърди, че ще преодолее техническите и финансовите препятствия, включително радиационното въздействие, управлението на топлината във вакуум и необходимостта от честа смяна на хардуера.
Той е категоричен, че значително ще намали разходите за изстрелване и ще разработи по-устойчиви чипове за изкуствен интелект.
Търсенето няма да е проблем, убеден Мъск, защото енергийните ресурси на Земята бързо ще бъдат изчерпани, предвид факта, че изкуственият интелект ще е необходим за поддържане на новия свят, в който роботите ще надминават хората по брой, всички коли ще се движат безпилотно, а пътуването в космоса ще стане нещо рутинно.
„Идеята, че просто не можем да решаваме проблеми на Земята, като недостиг на енергия и екологични проблеми, ми се струва нереалистично негативна, за да се опитаме да представим всичко като по-добро в космоса“, каза Фарар.
Амбициите на Мъск се основават на Starship, следващото поколение ракета на SpaceX, която е проектирана да бъде многократна използвана. Тя може да носи много по-големи полезни товари от ракетите Falcon на SpaceX.
Но Starship изостава с години от графика и претърпя значителни неуспехи в някои от своите 11 суборбитални тестови полета от 2023 г.
В същото време MoffettNathanson изчислява, че за постигане на целта на Мъск ще са необходими 3000 изстрелвания на Starship годишно. Това значи по осем на ден.
Космическата компания на Джеф Безос Blue Origin също подкрепя идеята за орбиталните центрове за данни. Фирмата заяви през март, че концепцията ѝ Project Sunrise ще добави изчислителен капацитет с изкуствен интелект в орбита.
Безос залага на идеята за използване на чиста слънчева енергия в космоса, като същевременно запази наземната инфраструктура на центровете за данни.
Нишов бизнес
Центровете за данни в космоса имат бъдеще, но е по-вероятно то да допълва наземните центрове за данни, смята Клод Русо, директор на изследванията в Analysys Mason, който следи сателитните пазари.
„Силно вярвам, че в обозримо бъдеще няма да има начин космическите центрове за данни да заменят наземните центрове за данни“, каза Русо. Според него, това ще бъде по-нишова индустрия, обслужваща инфраструктура в орбита, като военни сателитни съзвездия и космически станции.
Говорейки в подкаста All-In през февруари, главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг заяви, че икономиката на орбиталните центрове за данни с изкуствен интелект остава непривлекателна.
„Определено трябва да работим първо на земята, защото вече сме тук“, каза Хуанг, описвайки орбиталната инфраструктура за изкуствен интелект като дългосрочно инженерно предизвикателство, а не като решение в близко бъдеще.
Според Рой Чуа, схемите за преместване на центрове за данни под морето или в космоса рискуват в опита си да избягат от проблемите на Земята да създадат изцяло нов набор от по-трудни предизвикателства.
„Има много проблеми, които можем да решим на Земята, преди да стигнем до космоса“, каза Чуа. Сред аргументите са напредъкът в ефективността на чиповете за изкуствен интелект, по-доброто рециклиране на вода и разширеното използване на слънчева енергия и модулни ядрени електроцентрали.
