Учебната година е към края си и равносметката подсказва, че хиляди ученици използват чатботове, за да напишат домашните си, курсовите си работи, презентациите си. Учители и директори се чудят как да регламентират използването на AI сред възпитаниците си.
Децата не бива да мамят, но и е съвсем естествено да използват модерни технологични инструменти. През това време AI гигантите доволно потриват ръце: да превземат класната стая за тях е важна цел.
Компаниите за разработване на AI може би за се заели с трудна битка. В момента повечето хора възприемат използването на AI в класната стая като нещо пагубно – сигурен начин да се подкопае критичното мислене и да се ускори упадъкът на колективния ни капацитет за концентрация.
На фона на подобни убеждения компаниите за изкуствен разум настояват, че той обещава по-индивидуализирано обучение, по-бързо и креативно планиране на уроци и по-бързо оценяване.
Разбира се, компаниите, които спонсорират тази инициатива, не го правят от доброта. Не – докато търсят печалби, целта им е да превърнат учителите и учениците в потребители.
Anthropic, например, предлага своите модели на AI на университети, а OpenAI предоставя безплатни курсове за учители. Създателите на чатботове търсят начини да влязат под кожата на преподавателите, да ги научат как да използват инструментите им за планиране на уроци и имейли.
Какво всъщност казват доказателствата – дали AI помага или вреди на учениците? Има поне някои данни, които подкрепят тезата на технологичните компании: скорошно проучване сред 1500 тийнейджъри, проведено от Харвардското училище по образование, показа, че децата използват AI, за да генерират идеи и да задават въпроси, които се страхуват да зададат в клас.
Изследвания в среди от математически класове в Нигерия до курсове по физика в Харвард предполагат, че AI ментори могат да накарат учениците да се ангажират повече.
И все пак има и друга страна на медала, да. Същото проучване на Харвард разкри, че децата често използват AI за мамене и спестяване на усилия. А един масово цитиран документ на Microsoft установи, че да се разчита на изкуствен разум може да намали критичното мислене.
Да не говорим за факта, че „халюцинациите“ – грешна информация – са неизбежна част от начина, по който работят големите езикови модели.
Засега всъщност липсват ясни доказателства, че AI може да донесе чиста полза за учениците, и е трудно да се вярва, че компаниите за AI, финансиращи тази инициатива, ще дадат честен съвет кога да не се използва изкуствен интелект в класната стая.
Вратите са отворени в различна степен, тъй като и самите учители имат различни разбирания за мястото на AI. Някои го отричат категорично, но те са все по-малко. Повечето търсят начин да го интегрират в учебния процес, но тук вече различията в разбиранията дават своето отражение.
„Трябва да имаме учители, достатъчно уверени в разбирането си как работи AI и как може да се използва като инструмент, за да могат да обучават учениците и за самата технология“, казва Кристофър Харис, който ръководи библиотечна система, обхващаща 22 селски училищни района в Ню Йорк.
Харис е създал учебна програма, насочена към грамотността по отношение на изкуствения интелект. В нея темите варират от поверителност при използване на умни високоговорители (урок за второкласници) до дезинформация и дийпфейкове (обучение за гимназисти).
Независимо от ентусиазма голямото предизвикателство вече е налице: въпросът е как да възлагаме и оценяваме работата на учениците във време, в което е лесно да накараш AI да свърши „работата“ на учащия.
