Постоянните отрицателни и нулеви цени на електроенергията на едро, слабото търсене и неадекватната политика за съхранение на енергия в Гърция излагат на риск малките и средните инвеститори във фотоволтаици, въпреки изобилието от слънце.
Цените на електроенергията на едро в Гърция между 8 ч. сутринта и 18 ч. вечерта, когато слънчевото греене е най-силно и фотоволтаичните системи произвеждат най-много електроенергия, са се сринали. Те често достигат нулеви или дори отрицателни стойности.
В същото време значителни обеми електроенергия от възобновяеми източници се ограничават през тези часове. Предварителни данни от гръцкия енергиен регулатор показват, че между януари и април тази година са били ограничени 876,5 GWh възобновяема енергия, спрямо 588,5 GWh за същия период година по-рано. През цялата 2024 г. общото ограничаване достигна около 900 GWh.
„Тази ситуация е новото нормално“, заяви Петрос Цикурас, организационен секретар на POSPIEF – асоциация на гръцки производители на слънчева енергия със седалище в Солун.
Само през март малките фотоволтаични паркове са загубили 62% от приходите си, а през април – 70%. „7500 малки производители – гръбнакът на децентрализираната енергийна система на страната – биват тласнати в рамките на месеци към финансов задух“, каза Цикурас.
Той предупреди, че много инвеститори скоро може да не могат да обслужват дълговете си. Това ще доведе или до фалити, или до принудителни продажби на активи и излизане от пазара.
Гръцката асоциация на производителите на фотоволтаична енергия (Spef), която е една от основните фотоволтаични асоциации в Гърция, още през 2024 г. поиска от правителството да спре издаването на нови лицензии за присъединяване към мрежата на системи за възобновяема енергия, за да се справи с нарастващия проблем с ограничаването на производството.
Гърция е инсталирала 17,9 GW капацитет от възобновяеми източници до края на февруари, според Константинос Цирекис, директор на отдела за стратегия и системно планиране в гръцкия оператор на преносната система.
От тях 11,7 GW идват от соларни фотоволтаици, 5,6 GW от вятърна енергия и 0,6 GW от други възобновяеми източници като малки ВЕЦ. Големите ВЕЦ не са включени в тези цифри.
Около 14,1 GW възобновяеми източници вече са получили оферти за присъединяване към преносните и разпределителните мрежи, докато допълнителни 48 GW са кандидатствали за присъединяване към преносната мрежа и все още са в процес на разглеждане. Междувременно пиковото потребление на електроенергия в Гърция е около 11 GW.
Реално потреблението на електроенергия в Гърция остава приблизително стабилно въпреки възстановяването на страната след последната икономическа криза, поясни Пантелис Бискас, професор в Департамента по електротехника и компютърно инженерство на университета „Аристотел“ в Солун.
Годишното потребление е стабилно на ниво около 50-51 Twh – ниво, което не се очаква да се промени значително през следващите години.
Настоящият дисбаланс е резултат от политически решения, смятат специалистите. „През последните шест години правителството насърчи масово свръхлицензиране на проекти за възобновяема енергия – до 25 GW – в система, която консумира между 4 и 11 GW дневно“, каза Цикурас.
Той също така критикува забавянето в създаването на функционираща рамка за съхранение на енергия, заявявайки, че това е подкопало стабилността на пазара.
Гърция проведе първия си търг за батерийно съхранение през 2023 г., като отреди 412 MW капацитет на 12 проекта със значителна субсидия. Инвеститорите участваха въпреки несигурността относно бъдещето на пазара, тъй като се очакваше регулаторната рамка за работа на батериите да бъде завършена през следващите две години, със срокове за пускане в експлоатация, определени за 2025 г.
Изпълнението изостана от графика. Регулаторните забавяния оставиха одобрените проекти без ясни изгледи за участие на пазара.
Някои батерийни инсталации достигнаха готовност до декември 2025 г., но не можаха да се свържат към мрежата поради липсата на финализирани оперативни правила. Властите се оправдаха с новостта на технологията и ограничените предишни опити.
В крайна сметка от 412 MW капацитет за съхранение, получил зелена светлина на търговете през 2023 г., едва два проекта с общ капацитет около 16 MW са започнали да участват на гръцките електроенергийни пазари към април т.г.
Операторът на системата заяви, че приблизително 200 MW допълнителни самостоятелни батерийни проекти вече са свързани към мрежата и преминават тестове преди предстоящо участие на пазара. Въпреки това все още няма ясен график кога тези проекти или останалият присъден капацитет ще станат напълно оперативни.
Крайният резултат е система, в която електроенергията се произвежда все повече тогава, когато не е необходима, докато липсата на съхранение пречи на преместването на тази енергия към пиковите часове.
Цикурас твърди, че ситуацията е нещо повече от административното забавяне. „Това не е само некомпетентност. Това е политика“, каза той.
„Това създава победители и губещи. Малките и средните инвеститори са най-големите губещи, докато няколко енергийни компании, които могат да произвеждат електроенергия вечер, са победителите“, заключи Цикурас.
