
Научно изследване с участието на повече от хиляда доброволци показа, че дори петнадесет минути взаимодействие с асистент с изкуствен интелект могат значително да намалят желанието на човек да обмисля проблеми без външна помощ.
По време на експериментите, извършени от учени от Оксфорд, Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и университета Карнеги Мелън, на респондентите са дадени задачи, включващи аритметични операции с дроби, както и тестове, наподобяващи изпитни въпроси за американски студенти.
На едната група е позволен достъп до изкуствения интелект GPT-5, докато другата е инструктирана да разчита единствено на собствените си знания. След това достъпът до AI асистента e деактивиран и на двете групи са дадени идентични упражнения.
Резултатите са неочаквани: доброволците, които преди това са използвали чатбота, се представят по-зле, като процентът на изоставяне е два пъти по-висок от тези, които първоначално са изпълнили задачата самостоятелно.
Изследователите подчертават, че това не е загуба на интелектуални способности, а спад в мотивацията. Когато решението се появи мигновено, собственият мисловен процес започва да се възприема като неоправдан. Мозъкът преконфигурира вътрешния си стандарт за приемливо усилие и счита обичайната мозъчна активност за дискомфортна.
Преди това научната общност смяташе, че пристрастяването към асистентите с изкуствен интелект се развива постепенно, в продължение на месеци редовна употреба. Ново проучване обаче показва, че промяната настъпва почти веднага, само при една кратка среща с невронната мрежа.
В същото време учените откриха важен детайл. Участниците, които са поискали от алгоритъма указания за търсене, а не окончателни отговори, се представят наравно с контролната група.
С други думи, начинът, по който взаимодействаме с изкуствен интелект, влияе фундаментално върху последствията: ако алгоритъмът действа като съветник, когнитивните резултати не са засегнати, но ако той напълно замести мисловния процес, възникват значителни негативни ефекти.
Авторите на статията в Psychology Today препоръчват да се справяме със сложна задача поне веднъж на ден без никакво машинно подканване, да молим AI да ни води, вместо да предоставя предварително определен резултат, и да обръщаме внимание на това колко бързо ни се иска да се откажем от решението – този сигнал отразява не лична слабост, а по-скоро неправилна вътрешна настройка.
Парадоксът на съвременната епоха е следният: глобалните инвестиции в технологии за изкуствен интелект са достигнали два трилиона долара, докато програмите за развитие на когнитивните компетенции на потребителите са практически нефинансирани. Всяка актуализация прави AI асистента по-силен, докато уменията на хората, които го управляват, отслабват.
