Бизнесът и населението в България ще бъдат сериозно натоварени, ако се запази заложената в проекта за енергийна стратегия цел за дял на енергия от ВЕИ над 18.8% през 2020 г., алармира БСК.
„Неприемлив е фокусът върху развитие на ВЕИ над определените национални цели в рамките на ЕС и заявените намерения за износ на електроенергия чрез т.нар. „зелени сертификати”. Това се отнася особено за инсталирането на соларни и ветрови генератори при високи крайни продажни цени за индустриалните и битови потребители”, се казва в позиция на камарата относно предложения от МИЕТ проект на енергийна стратегия на България до 2020 г.
БСК обръща внимание върху факта, че проектът залага цел за ВЕИ от над 18.8% при национален ангажимент по пакета „Климат – Енергетика” на ЕС от 16%. Това допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта върху бизнеса и населението.
В тази връзка, БСК предлага стратегията да бъде заложен дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление от не повече от 16%, за сметка на намалено производство и инсталиране на източници от най-скъпите опции (вятърна и слънчева енергия).
„Приемането и изпълнението на добре балансирана и амбициозна енергийната стратегия е от изключително значение за развитието на българската икономика в следващите десетилетия. Тя следва да обслужи достижими национални цели за развитие до 2020 г., но при възможно най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи”, се казва още в позицията на БСК.
В документа се подчертава, че заложеният в стратегията средногодишен ръст на БВП от 3,0% поставя страната пред риска от енергийна бедност и „проектирано” отдалечаване от средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Камарата предлага възприемане на средногодишен ръст на БВП от минимум 4,5-5% до 2020 г.
БСК настоява в стратегията да бъдат включени основни принципи и изисквания към ценообразуването на електро- и топлоенергията, които са на основата на реални икономически разчети и покритие на разходите за битовите потребители.