Шумно прокламираният проект „Лаптоп за всяко дете” (OLPC) не дава очакваните резултати. Нито се появяват новите Бил Гейтс и Стив Джобс, нито пък децата стават по-умни, ползвайки евтините компютри.
До този извод стига анализ на ситуацията в Перу – страната, в която програмата OLPC е разгърната в най-голям мащаб. Още 30 други държави участват с различна ангажираност в образователния проект.
Макар и да преживява икономически бум, Перу има една от най-лошите образователни системи в Латинска Америка, отбелязва Economist. Окуражено от приходите, предходното правителство разгърна инициатива за компютризация на училищата. Бяха похарчени $225 млн. за доставка и поддръжка на 850 хиляди детски лаптопа в цялата страна.
Една година по-късно резултатите от тестовете на перуанските ученици са отчайващи. Само 13% от децата на възраст 7 години имат желаното ниво на математически познания, а едва 30% могат да четат, по данни на министерство на образованието, изнесени през март.
Според Inter-American Development Bank (IDB), която оценява образователната програма, появата на компютри въобще не е повлияла за подобряване математическите умения и езиковите познания на децата в Перу. Не са открити никакви доказателства, че достъпът до ноутбук повишава мотивацията на учениците или на времето за домашна работа и извънкласно четене.
Отчита се фактът, че правителството е доставило необходимото оборудване, като се припомня, че през 2010 г. по-малко от една четвърт от училищата са имали компютри. Сега обаче на дневен ред е подобряване квалификацията на учителите, както и промяната в системата на обучение, посочват от IDB.
Преди всичко трябва да се промени класната стая. Проблемът идва донякъде от факта, че учениците усвояват по-бързо работата с компютър от своите учители. Ако учителят казва на децата да включат компютъра и да копират това, което е написано на дъската, то средствата по проекта са инвестирани просто в едни скъпи тетрадки, коментират експерти от образователното министерство.
Статистиката показва, че използването на лаптопите OLPC за стандартни занимания – набор на текст, сърфиране в интернет, рисуване, изчисления, чат – достига 45%. Други 15% от времето с лаптопа децата прекарват в слушане на музика, 15% поглъщат игрите, а за програмиране остават само 5%.
Опитът на Перу е урок за останалите държави, тръгнали по този път. Необходимо е да бъдат приложени други, проверени във времето средства за подобряване качеството на образованието – например повишаване на престижа и привлекателността на учителската професия, за да бъдат привлечени към нея колкото се може повече добри специалисти.