Младите хора сами трябва да изберат пътя си на реализация и да полагат целенасочени и непрекъснати усилия за самоусъвършенстване, за получаване на знания, умения и компетенции, които покриват очакванията на работодателите. Това препоръча председателят на УС на БСК Сашо Дончев по време на дискусионен форум на тема „младежка заетост/безработица“, проведен днес в София. Проблемът бе обобщен с популярна сентенция на Илф и Петров – „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“.
„Наскоро бях свидетел на радостта на един студент от получена тройка. Не си губете времето в университет, ако целта ви е тройка! Знания за 3 можете да получите и в интернет – Google често знае повече от вашите преподаватели. Отделете време за университетско образование, ако имате желание и амбиция да се научите да учите, да търсите и намирате допълнителни знания“, призова Сашо Дончев.
Изпълнителния председател на БСК Божидар Данев допълни, че работодателите ценят не просто дипломите, а личностните качества и компетенции, желанието за развитие, хората с идеи и с визия за бъдещето. „Основната функция на държавата по отношение на младежката заетост и на заетостта въобще трябва да бъде анализиране и прогнозиране средносрочно (до 5 г.) и дългосрочно (15-20 г.) на необходимостта на икономиката от кадри с определени умения и квалификация“, каза Данев.
Според него, необходимо е държавата по-ефективно да прилага най-важния си инструмент за въздействие върху пазара на труда и изграждането на човешки потенциал, а именно финансирането на образователната система. Изпълнителният председател на БСК бе категоричен, че държавна субсидия трябва да получават и частните учебни заведения на принципа „Парите трябва да следват студента/ученика“.
Важна е не собствеността, а продуктът, който създават съответните средни, професионални и висши училища, смята Божидар Данев. Освен това, за целите на прогнозирането трябва да бъдат изградени електронни регистри за образователната и квалификационно-възрастова структура на населението, заяви той.
„Образованието е деликатна сфера – тя би трябвало да е консервативна, но и да е динамична. Ако направим кратък преглед на развитието през последните 20 години, ще видим, че в икономиката се ликвидират постепенно всички развойни и наукоемки дейности, което пречи на възпроизводството на човешкия ресурс. Следователно, една от задачите на държавата е да създава условия да не се изнасят тези дейности от страната ни, а да се развиват, за да има среда, в която да се възпроизвежда качественият човешки ресурс. Уроците на историята обаче като че ли са далеч от съзнанието на политиците“, каза още Божидар Данев.
Държавата е отделила над 30 млн. лв. по Програмата за заетост и до момента в нея са се включили 2 000 студенти, като съществува възможност за ангажиране на още 6 500 млади хора. По данни от проведената досега програма, близо 50% от стажантите в различните компании се назначават на постоянен трудов договор, а останалите 50% значително повишават своя опит и образованост, сподели министър Тотю Младенов при откриване на форума.
„В инициативата ще могат да се включат 54 000 ученици и 75 000 студенти, за тяхното обучение ще бъдат отделени 90 млн. лв. Засега активно в програмата са участвали 11 000 ученици и студенти. Освен за работната заетост, правителството е отделило и 6 млн. лв. за актуализиране на учебните планове”, поясни министърът.
Според Драгомир Стойнев, депутат от БСП, младежката заетост е проблем за националната ни сигурност, тъй като бъдещето на България е поставено под съмнение. „Това не е поредният пожар, който трябва да бъде загасен – това е бомба със закъснител, която ще избухне след 15-20 години“, обобщи Стойнев.
Според него, необходимо е въвеждане на мерки, насърчаващи работодателите да наемат стажанти и да разкриват нови работни места за млади, новозавършващи образованието си хора. Трябва да се въведе и германската дуална система на образование, при която паралелно с теоретичното обучение се провеждат и стажове в предприятия. Стойнев предложи създаване на индикатор за развитие на българския народ, който да включва и нивото на младежко развитие (образование и трудова реализация).
„Дипломата е само входен билет, който обаче не е достатъчен – необходимо е да докажете проактивност и нагласи за развитие“, каза Мария Шишкова, БФБЛ. Подобна позиция изрази и Ираван Хира, директор на Хюлет Пакард България, който изтъкна, че компанията му търси основно млади хора с висока квалификация и умения.
„Търсим не вашите дипломи, а вашият дух, желанието ви за развитие, предприемчивостта ви“, каза Хира, като подчерта, че най-проспериращи в момента са компаниите, които разчитат на интелектуалния продукт, т.е. на човешкия капитал.
За повече практически занятия по време на академичното обучение призова Явор Дренски, „Токуда“. Според него, необходимо е държавата да въведе стимули за студенти, решили да специализират в непривлекателни специалности, като например патоанатомия, онкология, анестезиология и др., тъй като вече има остър недостиг на такива специалисти.
🙂
Оператор на компютър
?