Жените в Европа работят два месеца „безплатно”

Разликата в заплащането между половете почти не се е променила през последните години

Европейският ден на равното заплащане (28 февруари) всъщност е датата от новата календарна година, от която жените започват реално да получават заплащане за своя труд, равно с това на мъжете. На практика това означава, че днес жените работят 59 дни безплатно, преди да достигнат нивото на заплащане на мъжете.

Разликата в заплащането между половете – средната разлика между почасовото възнаграждение на жените и мъжете във всички сектори на икономиката – почти не се е променила през последните години и все още е около 16% (16,4% като миналата година), сочи проучване на Европейската комисия.

„През последните години разликата в заплащането се е смалила съвсем малко. А по-лошото е, че този малък спад през предходните години се дължи повече на икономическата криза, в резултат на която заплащането на мъжете е намаляло, отколкото на увеличаване на заплащането на жените”, заяви заместник-председателят на Комисията Вивиан Рединг, комисар по въпросите на правосъдието в ЕС.

Тенденция към трайно смаляване на разликата се наблюдава в Дания, Чешката република, Австрия, Нидерландия и Кипър, докато в други страни (Полша, Литва) тази тенденция се е обърнала през 2012 г. В някои страни като Унгария, Португалия, Естония, България, Ирландия и Испания разликата в заплащането на мъжете и жените се е увеличила през последните години.

В някои страни, сред които и България, разликата в заплащането на мъжете и жените се е увеличила през последните години (източник: Европейска комисия)

Намаляващата разлика, там където я има, може да се обясни с няколко фактора, като например нарастващия брой високообразовани работещи жени или по-сериозните последици от икономическата криза в някои сектори като строителството или инженерството, в които са заети предимно мъже. Следователно промяната не е единствено в резултат на по-добро заплащане и по-благоприятни условия на труд за жените.

Равното заплащане е възпрепятствано от редица фактори. Сред тях са липсата на прозрачност в системите за заплащане, липсата на правна яснота относно определението за труд с равна стойност и редица процедурни пречки. Такива пречки са например липсата на информация, необходима на работниците за успешно подаване на жалби за равно заплащане, или информация за нивата на заплащане на отделните категории работници.

Понастоящем Комисията проучва вариантите за действие на европейско равнище за подобряване на прозрачността и съответно за справяне с разликата в заплащането между половете, чрез което да се насърчи и улесни на практика ефективното прилагане на принципа на равното заплащане.

Равенството между половете е един от основополагащите принципи на Европейския съюз. Този принцип е заложен в Договорите от 1957 г. и освен това е включен в Директива 2006/54/ЕО относно равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите.

Освен че следи за правилното прилагане на законодателството на ЕС, Комисията продължава да предприема действия на всички нива за преодоляване на разликата в заплащането. Сред тях са инициативата Equality Pays Off (Равенството си струва), която се проведе през 2012 г. и 2013 г. и чиято цел бе да се помогне на работодателите да се справят с разликата в заплащането между половете.

Така например, Белгийският парламент прие закон през 2012 г., който задължава предприятията да извършват сравнителен анализ на своята структура на заплащане на всеки две години. Френското правителство пък увеличи действащите санкции, налагани на предприятия с 50 или повече служители, които не спазват своите задължения по отношение на равенството между половете.

Със закона за равното третиране в Австрия предприятията се задължават да изготвят доклади за равното заплащане. Наложените поетапно правила вече са задължителни за предприятия с повече от 250, 500 и 1000 служители. Предприятията с повече от 150 служители трябва да изготвят доклад от 2014 г. нататък.