Изследователи от университета в Саутхемптън създадоха първата в света невронна мрежа от мемристори. Разработката потвръждава възможността за използване на тези перспективни елементи в системи за изкуствен интелект, изградени по подобие на човешкия мозък.
Невронните мрежи са подходящи за решаване на задачи, в които традиционните изчислителни системи са слабо ефективни. Става въпрос за задачи като разпознаване, обучение и класификация.
Практическата реализация на невронните мрежи обаче се сблъсква с ограничения в броя на синапсите, поради недостатъчния хардуерен ресурс в момента. Британските учени доказват експериментално възможността за изграждане на невронни мрежи с мемристори.
Съпротивлението на мемристорите може да се променя чрез пропускане на ток през тях. Промяната е еквивалентна на превключването между състояния нула и единица, което придава на мемристорите свойства на памет. При това, енергия се изразходва само за превключването.
[related-posts]
Високата плътност на новата мемристорна памет позволява съществено да се увеличи броят на синапсите, като при това се запазват в приемливи граници размерите на чипа и консумираната енергия.
