Д-р Лий Шленкер, професор по информационни системи в бизнес школата за предприемачи EMLYON и директор на консултантската фирма LHST, пристига следващата седмица в България. Той ще води семинар на тема “ИТ Стратегия на организацията: Как да увеличим бизнес продуктивността чрез оптимизация на информационната инфраструктура?”, организиран от Майкрософт. Фокусът ще бъде насочен изцяло към актуалните тенденции и предизвикателства пред мениджърите на бизнес направления във финансовия сектор. Д-р Шленкер е носител на наградата ESDF за прилагане на технологии в преподаването, а в момента води различни образователни курсове във Великобритания, Финландия, Франция, Италия и Холандия.
Г-н Шленкер, основателят на Майкрософт Бил Гейтс сравнително наскоро взе диплом от Харвард, за да изпълни едно обещание към баща си. Как бихте коментирали този факт – най-успешният ИТ бизнесмен, символът на Корпоративна Америка, постигна всичко в живота, без да е подплатен с най-престижна степен на образование?
Мисля, че историята на г-н Гейтс е знаменателна в много отношения. Тя показва – може би това се отнася повече за действителността в САЩ, отколкото в Европа, че успехът не е обвързан пряко с реномето на дипломите, които взимаме. В ИТ индустрията силите на г-н Гейтс са били насочени достатъчно дълго в разбирането на това къде се крият благоприятните възможности и в избора на хора, в които да инвестира. Също през годините той показа необикновена дарба да кара правилните хора да искат да работят за него и да ги възнаграждава достатъчно добре, за да продължат да го правят. Сега той пренасочи вниманието си към други предизвикателства във Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс” и очаквам неговите качества да допринесат много за успеха на начинанието.
Пазарите в САЩ и ЕС се различават. Какво трябва да знаят мениджърите в Източна Европа? Какво ще бъде вашето послание по време на посещението ви в София следващата седмица?
Американският и европейският пазар са подчертано различни, така както и възможностите пред хората в Източна и Западна Европа.
Мисля, че има действителна разлика между умелия мениджър и талантливия лидер: умелите мениджъри използват най-добрите глобални практики, докато талантливите лидери приспособяват силните си страни към контекста и опита, които всеки пазар има. Във времена на икономически разцвет има постоянна нужда от умели мениджъри, но в икономически тежки години лидерството на всички нива в организацията се превръща в критичен за успеха фактор.
При моето посещение този месец в София ще се опитам да фокусирам разговора върху това как информационните технологии могат да бъдат използвани за разбирането на местния контекст и опит и към смисъла на това да адаптираме собствените си идеи, продукти и услуги спрямо действителните нужди на клиентите.
Как бизнесът в България може да продава по-добре и да бъде печеливш?
Както можете да предположите, нито един отговор няма да бъде задоволителен. Със сигурност мисля, че тук държавата може да участва в подобряване на публичните инфраструктури, увеличаване на прозрачността и ефективността на правителствените регулации и облагания с данъци и повишаване качеството на професионално образование. По отношение на компаниите, които работят в областта на информационните услуги (финансови институции, ИТ, телекомуникации, туризъм и т.н.), мисля, че диференциацията помежду им ще зависи от доверието към тях. Това трябва да бъде приоритет на всеки мениджър: да бъде демонстрирано в отношенията с подчинените, бизнес партньорите и клиентите.
Към какво трябва да се стремят модерните лидери? Трябва ли да останат фокусирани или да се опитват да завладяват нови пазарни сегменти?
Вместо да откриват нови пазарни сегменти, вярвам, че лидерите ще анализират и след това променят силните страни на организацията си, за да посрещнат променящите се нужди на пазара. Както вече споменах, вярвам, че има забележима разлика между мениджъри и лидери. Лидерството се основава на това да помогнеш на останалите да видят какво се крие в сенките между най-добрите практики и организационните похвати, които имат място във всяка организация, но потискат въображението и креативността, особено във време на икономическа криза. Лидерите фокусират вниманието си върху констекста и опита на техните пазари, за да идентифицират основни модели потребителско поведение, посочващо накъде ще тръгнат да се развиват пазарите.
Каква е рецептата за успешен е-бизнес в България, с оглед на това, че потребителите са консервативни?
Тук бих откроил два момента. Първо, не смятам, че българските потребители са „консервативни”. Мисля, че те слабо се доверяват на е-бизнеса в наши дни. Ако нямат доверие на хората, стоящи зад бизнеса, има малка вероятност да се доверят на сайта на този бизнес. Изборът за стартиране на е-бизнес трябва да бъде продиктуван от желанието да се утвърди връзката между доставчици и клиенти, а не с цел създаване на виртуални (и поради това невидими) организации.
Второ, моля да имате предвид, че е-бизнесът не означава непременно продажба по уеб. Е-бизнесът обхваща дигитализиране на части от процесите на създаване, производство и доставка на продукти и услуги. Ако много български потребители предпочитат физическите места на продажба, българските бизнеси все пак могат да повишат стойността на предлаганото от тях като използват информационните технологии „зад кулисите” в поддържащи операции.
Какво е бъдещето на електронното образование? Смятате ли, че традиционните форми на обучение, като целодневното физическо присъствие в класната стая, ще престанат да съществуват. Кога, според вас, ще говорим за училищните занятия само в минало време?
Лично аз смятам, че бъдещето на е-образованието не е в това да замени традиционните училища и дипломи, а в конструирането на мостове между класната стая и „реалния живот”. Качеството, задълбочеността (и вероятно доверието) на разговорите в класната стая, в училище, не могат да бъдат виртуално пресъздадени. Електронното образование обаче може да бъде използвано за разчупване на границите на класната стая с цел по-голямо разбиране на предизвикателствата, контекста и опита на обществени и частни организации.
Разбира се, мостът е двупосочен. Също както използването на глас, данни и видео технологии в реално време внася нова опитност в учебните кабинети, така може да пренесе обучението и на работното място. Може би най-важното тук е, че електронното обучение би помогнало на учащите да поемат отново контрола над образованието си, да разберат по-добре кои са и евентуално в каква посока биха искали тяхната кариера да ги отведе.
Разговора води Николина Филипова
