SQL Server 2019: сърцето на цялостна платформа за данни и анализи

„С версия 2019 вече става дума не само за „машината” на база данни, а за сърцевината на една обща платформа за данни”, казва Маргарита Наумова, водещ в света специалист по MS SQL Server и управител на InspirIT (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

SQL Server 2019, очакван по-късно тази година, ще ознаменува прехода от мощна база данни към система, която формира сърцевината на цялостната платформа за данни в организацията. Всички функционалности и нововъведения в новата версия са подчинени на стремежа към анализ на данните и превръщането им в знание, което да позволи бъдещи успехи в компанията. В сянката на това преображение все по-голяма роля придобива и консултантска намеса – тя е свързана с „изчистването” на данните и правилното „преплитане” на различните източници.

„Версия 2019 идва в момент, в който пред всички организации стои предизвикателството да комбинираме данни от множество източници, включително големи обеми от данни,” обясни Маргарита Наумова, водещ в света специалист по MS SQL Server и управител на българската компания InspirIT. Новата версия може да бъде разглеждана като център на „платформата за данни” във всяка компания – платформа, която обхваща структурирани и неструктурирани данни, разнообразни източници, включително публични такива, и нужда от бързо боравене с всички тях.

„В SQL 2019 е заложена концепцията за „клъстера от данни”, което е интересно, защото макар да говорим за релационна база данни, тук става дума за „големите данни” – които по същество са нерелационни”, добави Наумова. „Идеята е, че можем да комбинираме достъп до множество източници на данни, включително огромни обеми, да разчитаме на тяхната обработка и същевременно да се възползваме от всички възможности за анализ”. Накратко, с версия 2019 вече става дума не само за „машината” на база данни, а за сърцевината на една обща платформа за данни.

Датаморфоза

Нуждата данните да се превърнат в смислена за бизнеса информация е изконният „извор” на всички усилия за внедряване на бази данни, системи за управление на бизнеса и навръх тях – системи за анализ. Нарастващата стойност на тази метаморфоза на данните в знание бе отразена на тазгодишния SQL Discovery Day 2019 със специален лекционен поток, посветен именно на анализите и в частност Power BI. Самият SQL Discovery Day се провежда за четвърти път и вече има двойно повече участници в сравнение с първото си издание – 240 души на фона на 120 през 2016 г., а за първи път наред с организатора InspirIT имаше и три външни спонсора – SBTech, Polycomp и Software Group.

Част от участниците тази година фокусираха вниманието си към това как данните успешно да се превърнат в бизнес прогнози. Когато наличните данни бъдат поставени в рамките на даден контекст, те се превръщат в информация, разбираема за човека. Съчетана с известно знание за този контекст, информацията се преобразува в знание. Въпросното знание дава основата за вземането на решения как да се постъпи в конкретната ситуация.

Превръщането на данните в знание, на което да стъпят решенията, е наречено „датаморфоза” от екипа на InspirIT. Извличането от семплите данни на информация и знание, на база на което да се вземат решения, е еднакво важно и за човека, каращ кола към червен светофар (да вземе решение дали да продължи или да спре), и за бизнеса, който трябва да планира бъдещите си ресурси (да реши какви подходи да въведе или прекрати).

В съвременния динамичен, глобализиран и дигитализиран свят анализът на наличните данни е решаващ за прогнозирането на бъдещето, респективно за планирането: за да има стабилност и спокойствие, за да се увеличават приходите и намаляват разходите.

Цифровият оракул

Стремежът да се отгатне бъдещето, за да се подготвят хората, съществува от векове у човека. И ако някога хората са ходели при шаман или оракул, за да запитат, например, каква реколта да очакват през годината, то днес работещите в почти всички сфери разчитат на дигиталните системи да им подскажат бъдещето. Този т. нар. „машинен пророк” има предимството да стъпва на модели, обясни Красимир Дончев, управляващ партньор в InspirIT.

На база на знанието за миналото може да се направи моделиране за всичко: например модел на климата, модел на предстояща катастрофа, модел на ураган и др. Моделите ни служат да прогнозираме какво е най-вероятно да се случи занапред.

Всичко това е необходимо, за да можем да вземаме решения, съответно да подобрим резултатите си, да използваме наличните данни от миналото за по-добри резултати в бъдещето, разказа Иван Донев, архитект SQL Server Data Platform в InspirIT.

Провалът на бизнес-анализите

Блазнени от перспективата да прогнозират с точност на база наличните данни, много организации вече са изпитали горчивината на проваления проект за BI. Някои от тях са установили, че не могат да вярват на прогнозите, други ги намират за недостатъчно ефективни.

Много организации в крайна сметка са разочаровани от технологията, признава Маргарита Наумова. В общия случай неудовлетворението идва от подценяването на подготовката.

„Още преди години видяхме, че до голяма степен проектите се реализират „на парче” – а това е много опасно при BI, защото води до разминаване на резултатите. Нужна е цялостна стратегия, дори тя да се реализира стъпка по стъпка, която да води фирмата в ясна посока, а не просто да се внедряват инструменти. Инструментите са нищо, ако не знаеш какво искаш да направиш”, коментира Наумова.

При формиране на цялостното виждане има няколко предпоставки, които предопределят успеха на проекта.

Качеството на данните е решаващо

Качеството на данните е решаващ фактор за успеха на бизнес-анализите, без значение каква технологична система се използва. За няколко десетилетия ИТ индустрията „избуя” и доведе до драстично увеличаване на темповете на трупане на данни; старите данни са разнородни, непълни, несистематизирани, казва Красимир Дончев.

Дублирането е често срещан проблем. Съвсем не на шега в регистрите на една организация може да фигурират 18 клиента на име Петър Петров и да е неясно дали това е едно и също лице, 18 различни човека или пък дузина хора, вписвани в няколко различни системи. Въвеждането на различни цифрови системи на парче, липсата на добра организация и компетенциите на хората имат принос за подобни ситуации.

„Данните трябва да са чисти, да са истински, да идват от един източник и той да е надежден”, обобщи Иван Донев.

„След множество внедрени BI решения стигнахме до този въпрос: защо при анализа данните се разминават или дублират? Входящите данни в оперативните системи не се валидират добре и тогава се стига до натрупване на некачествени данни”, каза Наумова. Няма смисъл, подчерта тя, да се говори за вина – важното е да се върви в посока „почистване” на данните.

Именно тук много могат да помогнат консултантите. На помощ могат да се впрегнат техники като „data science”, „machine learning”, изкуствен интелект и други – те могат да заменят човека в процеса на прочистването. Консултантът най-добре може да посочи най-подходящата техника.

Достъпност

Анализът на резултатите е нещо, което всеки работещ човек прави за своята дейност – в този ред на мисли всеки в организацията следва да има достъп до данните. „Достъпът не бива да е лукс във фирмата. Няма да има голям смисъл от анализите, ако цифрите ще се ползват от шепа избрани хора”, посочи Иван Донев.

Проблем е и когато няма ефективно разпространение на резултатите от анализите в организацията – резултатите трябва да достигнат до всички хора, които вземат решения на всички нива. А решения взимат всички – от директора до редовия търговец, който днес може да реши да приложи съвсем различна тактика при контактуването с клиентите.

Евангелизация вместо налагане

Близо две десетилетия у нас беше прокламирана идеята, че внедряването на системи за управление на бизнеса във всичките им разновидности е въпрос на бизнес-решение, а не проект на технологичния отдел. Това е вярно, но идеята като че ли остана погрешно разбрана: много мениджъри избират да „наложат” такива системи грубо, насилствено, нерядко в конфликт със служителите.

Когато въвеждаме система за анализи, важно е да не отричаме старото – защото хората обичайно работят с това, което им е удобно в ежедневната си дейност, коментира Донев. Служителите съвсем естествено не търсят промяна; всяка наложена промяна закономерно среща отпор.

Вместо това днес се говори за „евангелизация”: метод, при който служителите биват въодушевени и изкушени да се докоснат до новата система. Един или неколцина човека в организацията започват работа с платформата така, че всички колеги наоколо да забележат ценните възможности на анализите. Така служителите е най-вероятно да пожелаят сами да боравят с BI.

Свободно достъпни данни

Има и все по-голям обем от публични, свободно достъпни данни, които могат да направят бизнес-анализите много по-ефективни, подчертаха експертите на InspirIT по време на SQL Discovery Day. Ако, например, дадена компания произвежда дъждобрани или пък стоки за спорт на открито, една дългосрочна прогноза за времето би помогнала значително на планирането на продукцията в организацията. Източници на свободно достъпни данни за времето има много и би било голям пропуск организацията да не използва подобна възможност.

В светлината на тези възможности превръщането на SQL 2019 в „център на цялостната платформа за данни” на организацията е тенденция, която ще продължи да добива нарастващо значение.

Мария Малцева

Мария Малцева

Коментари по темата: „SQL Server 2019: сърцето на цялостна платформа за данни и анализи”

добавете коментар...

  1. Кръстьо

    Зависи, понякога се открива пряка зависимост между тези данни …

  2. Anonymous

    Да се използват дългосрочни метеорологични прогнози за основа на развитието на компанията е малко хазартно, ми се струва ;)))

Коментар