Патентната война: когато конкуренцията се изврати

Много от патентните всъщност са „отбрана“ – това е начин да се попречи на конкурентите да развият нещо (снимка: CCO Public Domain)

„Amazon поставя хората в клетки, за да ги предпази от машините“!

„Facebook продава вашето лице на рекламодателите“!

„Sony разработва система, с която можете да пропускате ТВ рекламите, ако се изправите пред телевизора и изкрещите името на марката!“

Нищо от тези неща не е технически вярно – това са само жълти заглавия, базирани на описанията на патенти, подадени от тези компании. Нито една компания не е разработила такава технология. И най-вероятно никога няма да го стори. Чудим се защо тогава странни патентни продължават да пълнят папките на патентните ведомства и да генерират сензационни заглавия.

Има много причини да патентоваме нещо. Най-очевидният случай е този, когато човек измисли някакво брилянтно изобретение и иска да защити идеята си, така че никой да не може да я открадне – поне първоначалният замисъл на патента е такъв. Но това е само върхът на айсберга в патентните стратегии днес.

Оказва се, че има цял набор от други хватки, които водят до „странни” патентни заявки. Който успее да ги разбере, добива идея за странния свят на патентните като арсенал в пазарната конкуренция. И макар че може да е забавно на моменти, зад странните заглавия прозира по-голям проблем: патентите могат да бъдат оръжия. Те могат да стимулират иновациите, но и да ги смажат.

Кой може да го използва

Много съществен аспект от патентите е въпросът кой може да използва даденото нещо, описано в патентното резюме. Можем да се върнем на примера със Sony и телевизора, пред който се крещят имена на марки. Този случай е от 2012 г.

Самият патент е за „Система за преобразуване на телевизионните реклами в интерактивни мрежови видео игри“ и включва много интересна илюстрация на човек, изправен в хола си пред телевизора, който крещи „Макдоналдс“ с вдигнати ръце, като футболен съдия. В описанието обаче се казва: „Метод, изпълняван от процесор, за доставяне на интерактивно мултимедийно съдържание“ – с други думи, възможност за вмъкване на някаква интерактивна игра в каквото и да е медийно съдържание. Какво ще значи това?

Без съмнение една възможна версия е крещенето на „Макдоналдс“ пред телевизора. Но може да става дума за интерактивно гласуване за конкурс в телевизионно шоу от типа на „Music Idol” например. Или за детски образователни предавания. Доста възможни приложения, нали?

Патентът като „препикаване“ на дърво

Често се регистрират патенти за технологии, които никога не влизат в употреба. Но защо някой би патентовал нещо, което не му върши работа?

В много случаи, когато една компания регистрира патент, тя няма представа дали всъщност ще използва „изобретението“. Често патентите се регистрират във възможно най-ранния етап на зараждането и развитието на дадена идея. По-нататък обаче никой не знае къде може да се приложи тя или да се превърне в пазарен продукт.

Така компаниите на практика патентоват колкото се може повече идеи на ранен етап, а много по-късно избират кои идеи всъщност имат смисъл за бизнеса им с течение на времето. Грубо казано, това е нещо като навика на кучетата да препикават всеки храст, покрай който минат – просто за всеки случай.

Това ще рече, че много от патентните всъщност са „отбрана“ – това е начин да се попречи на конкурентите да развият нещо, което фирмата може някой ден да пожелае да използва.

Говори се, че Amazon е лидер в тези патентни странности – сред нейните регистрации има „летящ склад“, „саморазрушаващи се дронове“, „подводен склад“ и куп други подобни.

Някои патентни адвокати споделят, че са изумени от процеса на генериране на подобни патентни заявки. Дейвид Щайн, патентен адвокат, споделя пред Slate случай с фирма, с която е работил: на въпроса му „в какви продукти ще влезе това изобретение?“ от фирмата спокойно отвърнали „о, няма да влезе“.

Екипът зад изобретението бил разпуснат и компанията преминала към друго решение. Но все пак те решили да патентоват идеята, за да я предпазят от използване от конкурентите си.

Почти невъзможно е да се знае колко патенти са реално „полезни“ за дадена компания или се появяват в действителни продукти.

Патентите като актив

За всекиго е ясно, че компаниите обичат да се хвалят с броя на патентите, които имат – сякаш това е някаква количествена мярка за интелектуален блясък. Но броят на патентните не е важен за имиджа. Той касае потенциални бизнес-отношения.

Да речем, че има две компании, които искат да сключат бизнес сделка. Или пък да разделят съвместно предприятие. Една от основните им точки за преговори следва да бъде тази – патентите. Никой няма да седне да анализира патентните един по един – за какво са, какви приложения имат и в колко продукта реално се прилагат. Просто се гледа бройката. Компанията с повече патентни в крайна сметка получава повече.

Според някои юристи, подобна патентна стратегия е нещо като като „надпревара във въоръжаването“, в която всички компании искат да имат колкото се може повече патенти, за да се защитят и да укрепят позицията си в потенциални преговори.

Никакви патенти

Има го и обратното положение. Много компании са решили да не се занимават изобщо с патентната война.

„По същество нямаме никакви патенти в SpaceX“, казва Илън Мъск пред Wired. „Основната ни дългосрочна конкуренция е в Китай. Ако публикуваме патенти, би било самоубийствено, защото китайците просто ще ги използват като рецептурна книга“.

Криворазбрано четиво

Човек би се запитал, при това положение откъде идват скандалните и сензационни заглавия от типа на „Amazon поставя хората в клетки, за да ги предпази от машините“. В търсене на сензации някои журналисти преглеждат патентните заявки и пишат дописки на база видяното в патентната служба.

Но кой как чете тези сложни юридически текстове? За разгадаването на езика на патентните заявки се изисква опит и специфична нагласа. Човек лесно може да се подведе, ако търси „под вола теле“.

В случая с клетките, оказва се, патентът касае първоначалната идея как да бъдат защитени служителите в складовете, в които се движат роботи. По-късно обаче технолозите на фирмата проектират специална сигнална жилетка, която – бидейки забелязана от който и да е робот в склада – изпраща команда машината да спре, за да не нарани човека.