Над облаците с горивна клетка

Всеки който очаква да чуе шума на двигателя, когато излита моторният глайдър “Antares DLR-H2”, ще остане изненадан: самолетът се вдига във въздуха почти напълно безшумно. Няма мирис на гориво. Това е така, защото Antares е първият самолет с екипаж, който се захранва изцяло с водород (H2).
Системата на горивните клетки, която позволява това да се случи, е скрита под крилата на самолета. Там се генерира цялото електричество, необходимо за електрическия двигател и електрониката на борда.
Сърцето на системата е електроден колектор от мембранен тип (MEA), разработен от фирмата BASF Fuel Cell (BFC). В колектора химическата енергия, която се отделя при реакцията на кислорода с водорода, се превръща директно в електрическа и топлинна.
Antares DLR-H2 е построен от Германския аерокосмически център и фирмата Lange Aviation, с цел да бъде изпробван потенциалът на горивната клетка за приложения в сферата на авиацията.
Във време на оскъдни енергийни ресурси горивната клетка може например да подсигури доставките, защото има много източници на водород: вятърна или слънчева енергия, природен газ или дизелово гориво. Още повече, тази система е много по-ефективна от обикновените енергийни технологии и единственият остатъчен продукт е във вид на водна пара”, споделя д-р Карстен Хеншел от BFC.
Колекторът от мембранен тип на BASF открива нови хоризонти пред инженерите: той съдържа първата в света мембрана за горивни клетки, създадена с търговска цел, която оперира при температура до 180 градуса по Целзий. Тази технология е позната в търговската мрежа под името Celtec.
Горивните клетки с този материал могат да се охлаждат от въздуха и не се налага да бъдат поливани с вода. Това премахва необходимостта от овлажнители за въздух, водни помпи, резервоари, клапани и почистващи системи.
Благодарение на Celtec, горивната клетка вече се нуждае от 1/3 по-малко компоненти и това намалява цената и с до 40%. Разработването на тази високотемпературна мембрана най-накрая позволява горивните клетки да навлязат в търговската мрежа, казва д-р Хеншел.
Всеки от колекторите MEA е включен в матрица от електропроводими графитни платки. Те свързват отделните клетки, отвеждат електричеството и снабдяват колекторите с кислород и водород. С тези обединени усилия, горивните клетки са способни да вдигнат Antares в небето.
След пробните полети на Antares, възнамеряваме да инсталираме горивната клетка в Airbus A320, където да я оптимизираме за работа при големи самолети, за да постигнем още по-добро бордово електрозахранване”, разкрива бъдещите планове д-р Йозеф Кало от DLR Щутгарт.
При инсталиране в голям самолет, горивната клетка ще бъде наистина многофункционална: за добиване на електричество, а страничните продукти топлина и вода могат да се използват като „антифриз” за крилата и снабдяване на тоалетните.
Пробните полети на DLR с Antares са предвидени да приключат през 2010 година, когато се очаква горивната клетка да полети за първи път със самолет “A320 ATRA” на DLR.

Коментар