Роботи разнасят медицинските инструменти между отделенията в болница „Лозенец”
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Някои навярно знаят, че от доста време в болница „Лозенец” в София роботи, а не хора, разнасят медицинските инструменти от отделение до отделение, включително и между различните етажи. Роботите са от критично значение във времена на епидемии като тази, която преобръща ежедневието ни напоследък.
Както и при всяка друга остра – така беше и при аварията във Фукушима – робо-индустрията е призована да мобилизира усилията си и да предложи решения, които да помогнат за справяне със ситуацията. Роботите могат да помогнат да се справим с криза като пандемията „Коронавирус” значително по-лесно, казва световноизвестният експерт по медицинска роботика Гуанг-Чжун Янг пред изданието IEEE Spectrum.
Янг е съосновател и редактор на сп. Science Robotics, както и съосновател и бивш директор на Хамлинския център за роботизирана хирургия в Imperial College London. Отскоро той е декан-основател на Института по медицинска роботика в Шанхайския университет „Джао Тонг”, често наричан „MIT на Китай”. Бидейки под карантина в хотелска стая в Шанхай след пътуване в чужбина, Янг ръководи повечето от дейностите на института от хотелската си стая.
„Роботите могат да бъдат наистина полезни, за да ви помогнат да управлявате подобна ситуация, независимо дали става дума за това да се сведе до минимум контактът между хора или пък като инструмент „на първа линия”, който можете да използвате, за да помогнете за овладяване на епидемията”, казва той.
Днес роботите, които се използват в медицината, разчитат на технологии, които са достатъчно зрели, за да бъдат внедрени. Занапред обаче експертите по роботика трябва да работят по-тясно с медицинските специалисти за разработване на нови видове роботи за борба с инфекциозни заболявания.
Роботите и пандемията
Много и различни роботи участват в грижата за пациенти с коронавирус. Например, роботи дезинфекцират болнични помещения, използвайки UV светлина. Дронове транспортират медицински проби. Прототипен робот, разработен от Китайската академия на науките, прави отдалечено събиране на орофарингеални тампонни проби от пациенти (тестове с гърлен секрет), така не е нужно медицински работник директно да тампонира пациентите. Роботи разнасят храна по болничните стаи, бидейки способни дори да се качват в асансьори и да отварят и затварят врати.
„Мисля, че при събития, свързани с инфекциозни заболявания, като тази епидемия на коронавирус, всички осъзнават важността на роботите. Предизвикателството е, че в повечето изследователски институти хората са по-загрижени за конкретни изследователски теми и това наистина е работа на учените – да се задълбочават в научните проблеми и да решават специфични проблеми – но ние също така трябва да гледаме глобално, за да се справим с големи предизвикателства като тази пандемия”, казва Гуанг-Чжун Янг.
Това, което е необходимо, е да се направи координирано и систематично усилие роботите да бъдат внедрени така, че да помагат пълноценно.
Координирано усилие
След голяма криза, когато всичко отново е под контрол, приоритет на хората е да се върнат към нормалния си живот. Последното нещо в умовете на хората от всички сфери е да мислят какво да направят, за да се подготвят за следваща криза. Имаме нужда от три нива на действие в рамките на координираното, глобално усилие, казва Янг.
„Едното е на правителствено ниво, в частност агенциите за финансиране: те трябва да направят така, че да можем да планираме занапред и да се подготвим за най-лошото. Второто ниво касае общността на роботиката. Имаме нужда да се застъпим за решаване на проблемите чрез роботиката и насърчаване на дейности като предизвикателствата на роботиката. Виждаме предизвикателства в други ситуации: бедствия, логистика, дронове – а какво ще кажете за предизвикателство за роботизирано справяне с инфекциозни заболявания. Бях изненадан и малко разочарован от себе си, че не сме мислили за това по-рано”, споделя Янг.
Третото ниво на действие, според експерта, е взаимодействието с „фронтовите медици”. Робо-индустрията трябва да си взаимодейства с лекарите възможно най-интензивно. За да бъдат роботизираните системи ефективни, безопасни и лесни за внедряване, медицината трябва да участва в създаването им.
Според мнозина, светът има нужда от повече технологии по време на извънредни ситуации
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Това, което технологиите могат да направят, е да помогнат на медицината да бъде по-добре подготвена за реакция. „Например, ясно е, че през последните няколко години самонавигиращите се роботи с локализация и картографиране се превръщат в зряла технология, така че повече такива машини следва да бъдат използвани в ситуации като настоящата”, казва Янг.
„Друга област са системите за обществен транспорт – могат ли те да имат елемент на превенция на заболяванията, като използват технологиите за свеждане до минимум на разпространението на болестите, така че блокирането на движението в цели градове и региони да се налага само в краен случай?”, споделя специалистът.
Социални роботи
Подценяван фактор остават роботите със социална роля. В момент, в който много хора са в изолация, самотата се превръща в сериозен проблем. Тя може да има голямо и тежко психологическо въздействие, особено при възрастни и емоционално чувствителни хора. Най-тежък е проблемът при хора, които по принцип живеят сами.
„Има една област на роботиката, наречена социална роботика, която също може да играе роля”, казва Янг. Самият той е в продължителна изолация и макар да общува с колегите си постоянно, признава, че се чувства недобре от самотата.
Трудното: лична неприкосновеност
Според някои хора, светът има нужда от повече технологии по време на подобни извънредни ситуации. Други пък се притесняват, че компаниите и правителствата ще използват камерите и системите за лицево разпознаване, за да засилят следенето и наблюдението на населението.
„Преди време публикувахме статия, в която са изброени 10-те големи предизвикателства за роботиката, в Science Robotics. Едно от големите предизвикателства е свързано с правните и етичните въпроси”, казва експертът от Китай. „Зачитането на неприкосновеността, както и чувствителността към правата на хората и гражданите – това са много, много важни въпроси. Трябва да действаме в рамките на тази правно-етична граница. Не бива да използваме технологии, които ще се натрапят в живота на хората”.
Приложна роботика
За да има положителен ефект от усилията на общността на роботиката, работата трябва да е приложно ориентирана. В този процес изключително важно е взаимодействието с медиците. Лекарите, а дори и самите пациенти, трябва да бъдат въвлечени и ангажирани в разработването на технологиите.
Също толкова важно е да се мисли нестандартно. „Трябва да се питаме как да се разработят коренно различни нови технологии”, казва Янг. „Изследванията в областта на роботиката са много полезни, но има тенденция да търсим начин да адаптираме технологии, които са вече налични. За да се постигне голяма промяна обаче трябва фундаментално да преосмисляме своите изследвания и иновации”.