Дистанционната работа: мечта за едни, кошмар за други

Работата от вкъщи, без пряк досег с колегите, е сложно кариерно предизвикателство
(снимка: CC0 Public Domain)

За да работи човек без наличието на работно място, той трябва да си изгради офис в собствения си ум. Трябва да има своето работно пространство, структура, рутина, фокус, социализация с колеги, работа в екип… всичко това се създава в ума.

Създаването на работното пространство зависи от самия човек, без значение дали ще е в неговата спалня, кухня или на дивана, или дори в споделено работно пространство. Всичко това загатва, че дистанционната работа е голямо предизвикателство – и за самите работещи, и за ръководителите на екипи, и за мениджърите на фирми, и за специалистите по човешки ресурси (където има такива).

Дистанционната работа е мечта за едни и кошмар за други. Докато едните се радват, че няма да прекарват по два часа на ден в придвижване от и до офиса, другите се оплакват, че извън работното си място не могат да „си съберат акъла” за работа.

За тези, които умеят да се самоорганизират, дистанционната работа изглежда блаженство: ставаш и лягаш когато си искаш, може да работиш посред нощ, тихо и спокойно ти е, можеш да ядеш манджи с чесън по всяко време, можеш да работиш по пижама и дори да се излежаваш на дивана… Можеш да общуваш с колегите, когато ти трябва – по Skype или Zoom, например.

Има немалко хора, за които уютът на дома, комфортът на дивана, тишината и спокойствието са тласък напред, защото позволяват по-добра концентрация. Не е без значение и работният ритъм – има и такива, които са по-продуктивни късно вечер или пък рано сутрин, когато офисите са затворени.

Независимо от всичко това обаче сега, след няколко месеца на дистанционна работа за мнозина по целия свят започва да се вижда, че дистанционната работа лишава работещите хора от доста неща, които са пряко свързани не толкова с продуктивността им, колкото с кариерното развитие.

Загубата на физическо пространство

Ако експериментът COVID-19 е доказал нещо, това е, че служителите могат да бъдат продуктивни, без да присъстват физически. Но тогава защо не захвърлим скъпите бизнес-сгради и високите наеми за тях?

Колкото по-дълго време прекарват хората в самостоятелна работа от дома, толкова по-видно става, че те губят нещо много повече от едно физическо пространство, когато не са в офиса си.

„Има много проучвания за положителните ефекти от дистанционната работа, но повечето от тези изследвания са базирани на интервюта и анкети с хора, които самостоятелно са избрали отдалечената работа”, казва Кати Педито, психолог по екологичен дизайн в Академията на ВВС на САЩ. Работниците, които ценят ежедневната гъвкавост в графика си, предпочитат работа от дома. Тези, които държат на строгите граници между професионалния и личния си живот, държат на офиса.

Влиянието върху кариерата също има значение. Хората, които вече са изградили силни социални и професионални мрежи, може да не страдат много от липсата на личен контакт в офиса. За други обаче, които все още се опитват да създадат такива връзки, отдалечената работа може да бъде отчуждаваща.

Противно на разбиранията на много шефове, работещите хора обикновено искат да бъдат добри в работата си. За да направят това, мнозина се нуждаят от подкрепата, сътрудничеството и приятелството на колегите. А това е много трудно да се случи онлайн. „След семейството, колегите на човека се превръщат в най-постоянната му възможност за социално взаимодействие”, казва Педито.

Например, обядът с колеги е време за социализация, което изглежда не е пряко свързано с работата, но де факто я подпомага. Коридорите, общите кухни и дори трафикът по стълбищата създават постоянно „триене” между хората, постоянно общуване.

„Създават се интердисциплинарни връзки, защото хората трябва да се качат по стълбите или ако тоалетната е на различен етаж”, казва Питър Берг, директор на Училището за човешки ресурси и трудови отношения в Мичиганския държавен университет. „Придвижването през това пространство е наистина важно за връзката между колегите”.

Хората в крайна сметка разговарят с колегите си – поздравяват се за нова прическа, питат как са децата – докато чакат асаньора заедно или си мият ръцете един до друг в банята. С течение на времето тези бързи срещи изграждат чувство за общност, за принадлежност към някаква група.

Хората понякога откриват, че имат някакви общи неща, например общ интерес към дадена тема, общо хоби. Това създава между тях приятелство чувство, което впоследствие помага в работата.

Самият факт, че знаят подробности един за друг в личен план, също понякога се оказва в полза на работата.

Дори колеги, които по някаква причина имат неприязън един към друг, могат с изненада да открият, че имат общ интерес или нещо друго, което ги обединява – например учили са в един и същ университет или имат общ познат – и това подпомага тяхното общуване в процеса на работа.

По-малко изгледи за кариерно развитие

Работейки у дома, човек си създава удобства. Но колкото и да е дисциплиниран и добре организиран, той е далеч от структурата на организацията, за която работи. По-трудно е за мениджърите да забележат неговия напредък и полезните ефекти от личните му качества. Далеч от погледа на шефа някои хора не могат да реализират някои от ценните си умения като например медиация, справяне с текущ конфликт и други подобни, които биха се случили на „арената” на едно реално офис-пространство.

Нещо повече – бидейки затворен в дома си, далеч от общуване с колеги и с външни хора очи в очи, човек може да пропусне немалко кариерни възможности. Когато няма срещи на живо с други хора, когато няма разговори и дискусии, когато липсва споделяне, някои възможности за израстване могат да останат незабелязани.

Психолозите отчитат, че дори професионалистите, доброволно избрали да се изолират и работят отдалечено, споделят, че се чувстват „отдалечени” от новите професионални възможности – както извън своите компании, така и вътре в самите си организации, казва Педито. Лишени от съседи по бюро, импровизирано пиене на кафе и какъвто и да е реален начин да „прочетат” настроението на колегите си, хората са откъснати от общността.

Особено проблемно е това за новите колеги – наскоро наети – които имат нужда от общуване на живо, за да опознаят средата си, да се впишат в нея. Също толкова трудно е и за младите, новопостъпващи колеги и стажантите, които не могат да поемат по пътя на кариерното развитие без менторството на по-опитните, по-знаещите колеги – менторство, което е почти невъзможно да се случва онлайн.

Уязвими в тази светлина се оказват жените. Традиционно те взимат малко по-ниски заплати и по-рядко получават повишения, бонуси и възможности за израстване. Работодателите са склонни да приемат, че жените, особено майките, са по-малко отдадени на работата си, отколкото колегите-мъже, независимо колко усилено се трудят. Ако същите тези жени потърсят разрешение да останат у дома завинаги – отказвайки се от „времето за общуване лице в лице” – това може да насърчи погрешното разбиране, че те по цял ден седят на дивана, пият кафе и гледат телевизия.

Перспектива

Добрите работодатели, особено с помощта на добри специалисти по човешки ресурси, биха могли до голяма степен да се справят с негативните ефекти на отдалечената работа. Но това е много трудно, изисква огромно усилие и, в някои случаи, пак няма как да замени живия контакт.

Работните места са сложни социални екосистеми, точно както всички други места, които хората обитават, и децентрализацията им може да заличи нещата, които ги правят успешни: зрителният контакт с колега, тихите разговори край машината за вода, случайните реплики в коридора.

Срещането на погледите на колегите, докато провеждаш презентация, забелязването на шушукане в ъгъла, добиването на усещане на кого можеш да разчиташ или не… Всичко това са неща, заради които имаме причина да търсим начин отново да се върнем в офисите си.