С нарастване на заплахите, организациите се нуждаят от интегрирани решения за защита
(графика: Acronis)
Около 80% от организациите са поддържали едновременно до 10 решения за защита на данните и киберсигурност през миналата година – и въпреки това над половината от тях са пострадали от прекъсване на работните процеси поради загуба на данни. Ясно е, че повече решения не означават по-добра защита, сочи доклад на Acronis, изготвен на базата на изследване сред над 6 200 ИТ потребители и ИТ мениджъри от малки бизнеси до големи корпорации в 22 страни.
Тази година тенденцията се влошава: докато 78% от организациите в глобален план поддържат по над 10 различни решения, 76% са претърпели прекъсване на работата заради загуба на данни. Това представлява 25% увеличение в сравнение с 2021 г., според данните от доклада. Прекъсването на процесите произтича от набор от причини, сред които системен срив (52%), човешка грешка (42%), кибератаки (36%) и вътрешни атаки (20%).
В резултат, ИТ отделите на 61% организациите по света споделят, че предпочитат интегрирано решение, което да замени техните сложни комбинации от инструменти за киберзащита и защита на данните с единно, унифицирано решение.
„Тъй като целият свят е все по-застрашен от различни видове атаки, преминаването колкото се може по-скоро към универсални решения от вида „всичко в едно” е единственият начин за постигане на наистина пълноценна киберзащита. И именно това е проблемът, който Acronis се е заел да реши”, коментира резултатите от изследването Кандид Вюуст, вицепрезидент по изследванията в областта на киберзащитата в Acronis.
Тенденция на свръхувереност: ИТ екипите надценяват своята подготвеност
Acronis проследява и друга тревожна тенденция, отговорна за снишаването на гарда при киберзащитата и увеличаването на бюджетите за ИТ сигурност:
• ИТ мениджърите на 70% от организациите твърдят, че са внедрили автоматично управление на пачовете. Въпреки това, на база на надеждни индустриални изследвания, се оказва, че само шепа компании се придържат към „златния срок” от 72 часа за прилагането на пачовете.
• 82% от ИТ мениджърите твърдят, че имат система за защита от рансъмуер и съответните средства за възстановяване. Въпреки това всяка седмица са налице нови сполучливи атаки, а размерът на искания откуп нараства с всяка следваща година.
• 20% от ИТ мениджърите твърдят, че ежеседмично тестват своите решения за бекъп и възстановяване. И все пак това отново не съответства на индустриалните данни.
Изглежда, че ИТ мениджърите се стараят да изглеждат по-добре подготвени, отколкото са в действителност. Но от своя страна това е заблуждаващо за техните мениджъри, бордовете на директорите, индустриалните анализатори и потребителите.
Въпреки това, ако преобладаващото мнозинство от ИТ мениджърите действително имат подобни решения, то изглежда, че те не ги използват правилно: просто са затрупали своите ИТ активи с всички възможни препоръчани технологии за киберзащита. А това означава изразходване на много пари напразно.
Докладът установява, че тази година организациите харчат повече за ИТ сигурност. Но когато се сравни тенденцията с цялостния ИТ бюджет, става ясно едно: организациите все още се отнасят към своята кибер-защита като към нещо, което „е хубаво да го има”, а не като нещо, което „непременно трябва да е налице”:
• Половината от организациите в глобален мащаб заделят по-малко от 10% от цялостните си ИТ бюджети за ИТ сигурност.
• Едва 23% от организациите в глобален мащаб инвестират над 15% от своите цялостни ИТ бюджети в сигурност— въпреки все по-заплашителния киберпейзаж.
Ръстът на осведомеността, предизвикан от пандемията, се оказа временен
Честите бекъпи, които бяха мотивирани от прехода към дистанционна форма на работа, вече са минало: една трета от ИТ мениджърите правят бекъп само веднъж в седмицата, а 25% – веднъж в месеца. Прилагането на най-добрите практики за бекъп намалява по всички направления – ИТ екипите в едва 15% от организациите се придържат към тях.
Подобно на миналата година, 10% от ИТ мениджърите не са сигурни дали техните компании попадат в обхвата на каквито и да било регулации относно данните. Това показва, че ИТ мениджърите, подобно на ИТ потребителите, са в безпътица.
Според изследването, 86% от организациите в глобален план са разтревожени заради заплахата от нарастване на атаките, мотивирани от политически причини и породени от влошаващия се геополитически климат. И все пак техните тревоги не се превръщат в подобрения на киберзащитата.
Най-важният извод е, че остарелите подходи, на които професионалните ИТ екипи са разчитали много години, сега вече ги предават. За постигане на по-надеждна, по-холистична защита на данните, приложенията и системите е от съществено значение наличието на задълбочен и лесен за следване подход – такъв, който съчетава киберсигурност, защита на данните и управление в едно решение.
Потребителите се боят от киберзаплахите, но навиците за бекъп си остават непроменени
Само един от всеки десетима потребители прави бекъп ежедневно, докато 34% от потребителите правят бекъп на месечна база – потресаващите 41% от потребителите правят бекъп още по-рядко или просто не правят бекъп изобщо. Все пак 72% от потребителите са изпитали нужда от възстановяване чрез бекъп поне веднъж през изминалата година (33% – повече от веднъж). Това означава, че някои от потребителите, които са избрали да не правят бекъп, са загубили завинаги своите данни:
• 43% от потребителите правят ъпдейт седмица или малко повече от седмица след пускането на обновлението – измежду тях на 7% им отнема повече от месец да изпълнят тези препоръчани ъпдейти. Това е спад във времето за реагиране в сравнение с 2021.
• Докaто едва 12% от потребителите следват препоръчания хибриден модел за облачно и локално бекъп съхранение, потребителите залагат двойно повече на облачния бекъп: в интервал от 4 години локалните бекъпи са намалели от 62% през 2019 до 33% през 2022 – в същото време облачните бекъпи са се увеличили от 28% до 54%.
• 66% от потребители не знаят или не биха могли да кажат дали техните данни са били модифицирани.
• 43% от потребителите не са сигурни дали техните решения за предпазване от злонамерен код ги защитават от нови и новопоявяващи се киберзаплахи.
Докладът, като цяло, разкрива огромната пропаст в начина, по който организациите и индивидуалните потребители подхождат към киберзащитата на теория и на практика.