Много проекти за IoT няма да бъдат осъществими поради недостига на чипове
(снимка: CC0 Public Domain)
IoТ пазарът е нараснал с 22,4% през 2021 година, достигайки обем от 157,9 млрд. долара. За неговото развитие сега и занапред имат значение 16 различни пазарни фактора. Това обяви пазарният анализатор IoT Analytics, който проследява пазарите на IoT, AI, облачни решения и Индустрия 4.0.
Растежът за отминалата година е малко по-слаб в сравнение с 24-те процента, отчетени година по-рано, казва още анализаторът. Причината за това се крие в няколко фактора. Сред тях са по-бавното от очакваното икономическо възстановяване, недостигът на чипсети, смущенията във веригите на доставките.
Към настоящия момент IoT Analytics прогнозира, че пазарът ще нараства с по 22% средно годишно в периода до 2027 г., достигайки до обем от 525 милиарда долара. Петгодишната прогноза е намалена спрямо предходната година. Налице са редица пречки за растежа, чието въздействие е много по-дълбоко въздействие от очакваното преди.
Основните от тях са недостигът на някои доставки и прекъсвания на веригите на доставки (най-вече недостигът на чипове, който сега се очаква да продължи до 2024 г. и вероятно дори след това) и недостигът на работна ръка. Въпреки редуцираните прогнози за растеж, IoT остава много гореща технологична тема. Множество проекти преминават към фаза на внедряване. Очаква се броят на свързаните IoT устройства да достигне 14,5 милиарда в световен мащаб до края на 2022 г.
Като част от прогнозата анализаторите са разгледали по-задълбочено как траекторията на растеж на IoT пазара се влияе от основните макротенденции в областите на икономиката, политическото развитие, факторите на околната среда и технологичния напредък.
Налице са 16 макрофактора, влияещи върху пазара на IoT:
1. По-слаб ръст на търсенето
В своята прогноза за световната икономика от януари 2022 г. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира ръст на БВП от 4,4% през 2022 г. след ръст от 5,9% през 2021 г. В сравнение с октомври 2021 г. икономистите на МВФ вече понижиха перспективите за растеж за 2022 г. с половин процентен пункт заради по-високата инфлация, нарастващите случаи на COVID-19 и общите проблеми във веригата на доставки. Цялостната увереност на бизнеса и възстановяването на потреблението са по-слаби от очакваното. Това допълнително ще се отрази на икономическата активност. Принос за влошаването на картината има и руско-украинската криза.
2. Повишаване на цените на суровините
Инфлацията рязко нараства в повечето икономики. Повишаващите се цени на енергията, суровините и храните започнаха да засягат бизнеса навсякъде. Инвестиционната банка Goldman Sachs заяви, че е все по-загрижена за инфлацията, и повиши прогнозата си за инфлацията за 2022 г. Тъй като нарастващите цени на суровините имат отрицателен ефект върху печалбите, компаниите имат ограничено пространство за инвестиции. Това на свой ред има отрицателен ефект върху новите технологии като IoT.
Надеждата на брашна е в наблюденията, че използването на IoT се разглежда като начин за подобряване на дейностите на компаниите. Тъй като маржовете се свиват, компаниите ще гледат на IoT като на инструмент за подобряване на дейностите си и инвестиция в мерки за намаляване на разходите. В този смисъл ефектът от високата инфлация върху IoT може да има известен буфер. Все пак това предимство няма да е достатъчно, за да надхвърли отрицателните икономически последици от нарастващите цени на суровините.
3. По-ниски оценки за „разтърсващите” технологии
Очаква се централните банки по света да увеличат значително лихвените проценти през следващите месеци, за да се борят с инфлацията. Това увеличение е лоша новина за бързоразвиващите се технологични фирми и новостартиращи компании, защото поставя под натиск общите им оценки. Може да се очаква, според анализаторите, в близко бъдеще да стане доста по-трудно за фирмите за „разтърсващи“ нови технологии да успеят да привлекат финансиране.
4. Нестабилни вериги за доставки
Прекъсването на веригата на доставките нарасна като проблем през 2021 г. поради редица фактори, включително локдауните заради коронавируса, недостиг на контейнери и блокажа на Суецкия канал. В допълнение към това проблеми има и с доставките на чипсети. Това засяга бизнеси от всички сфери.
5. Реорганизации на източниците
В резултат на нестабилните вериги на доставки, много компании преминават от стратегия за работа с един доставчик към стратегия за работа с множество източници, за да си осигурят повече възможности в случай на бъдещо прекъсване. В същото време правителствата започнаха да настояват за пренасочване на важните производства, за да смекчат последиците от все по-нестабилните вериги на доставки. И в Европа, и в САЩ се разгръщат програми и проекти за насърчаване на местното производство.
Като се имат предвид сравнително високите разходи за труд, компаниите ще трябва да инвестират в най-съвременни производствени мощности и решения от типа Индустрия 4.0, за да останат конкурентоспособни. Този стремеж ще доведе до инвестиции в нови, най-съвременни производствени мощности в страни с относително високи средни заплати.
6. Руско-украинска криза
Полупроводниковата индустрия започна да се запасява със суровини още преди избухването на руско-украинската криза. Това обаче се оказа недостатъчно. В конфликтните зони се произвеждат големи количества неон и паладий, които са ключови за много индустрии, особено технологични: недостигът на полупроводници се очаква да се влоши, ако конфликтът продължи твърде дълго, като това няма начин да не се отрази на пазара на IoT.
7. Недостиг на умения/работна ръка
Недостигът на умения става все по-осезаем проблем. Компаниите изпитват затруднения да наемат достатъчно квалифицирани служители и да обучават, за да продължат напред с дигиталната трансформация и AI, IoT и облачните си проекти. IoT Analytics проследява онлайн обявите за работа, за да разбере повече за недостига на умения и свързаните с това тенденции. Между юли 2021 г. и март 2022 г. обявите за работа, споменаващи „Изкуствен интелект”, са нараснали с 50%, като бързо нарастват и акцентите върху „Интернет на нещата” (+41%) и „Облак” (+30%). Неотдавнашно проучване, публикувано от Inmarsat, идентифицира липсата на вътрешни умения като основна пречка пред внедряването на IoT.
8. Европейски закон за данните
Европейският закон за данните, който вероятно ще влезе в сила през 2023 г., може да има положителни последици за конкуренцията в технологичното пространство. Европейската комисия планира да въведе директива, която позволява на клиентите (бизнеси и потребители) да превключват между различни доставчици на облачни услуги за обработка на данни и да налагат предпазни мерки срещу незаконен трансфер на данни.
Това ще позволи и на потребителите на свързани устройства да получат достъп до генерираните от тях данни, които към момента са достъпни основно от производителите. След това на крайните потребители ще бъде разрешено да споделят тези данни с трети страни, които биха могли да предложат допълнителни услуги. Тази възможност може да помогне на новостартиращите фирми и на редица други участници да разширят своята клиентска база.
9. Устойчивост
Повече от 300 компании са се ангажирали с The Climate Pledge – инициатива, която изисква компаниите да достигнат нулеви нетни въглеродни емисии до 2040 г. За да сполучат в подобна амбициозна цел, компаниите ще трябва да измерват и намаляват въглеродните емисии през следващите години. IoT ще има огромна роля за устойчивото развитие, по-специално в сферите на управление на енергията, управление на възобновяема енергия и новото поколение системи за отопление и климатизация.
Екстремните метеорологични явления ще гарантират, че изменението на климата продължава да привлича общественото внимание постоянно. А това ще доведе до по-нататъшни инвестиции в енергийна ефективност и въглеродна неутралност.
10. Намаляване на зависимостта от изкопаеми горива
Правителствата, компаниите и частните лица все повече преминават към алтернативни източници на енергия. Автомобилните производители произвеждат все повече електрически модели. Множество правителства финансират разгръщането на мрежите за зареждане на е-коли. Дори тежката промишленост и транспортът се стремят към водорода, за да заменят изкопаемите горива. Страните-производителки на петрол се насочват към мащабни проекти за добив на възобновяема енергия. Всичко това тепърва ще предизвиква инвестиции в интелигентни мрежи, смарт-градове, умна енергетика и IoT.
11. Живот с коронавируса
Изглежда, че светът все повече се отказва от идеята да се пребори с коронавируса и пристъпва към стратегията „живот с Covid”. Новите мутации на вируса са все по-щадящи. Въпреки това страхът от нови локдауни ще стимулира допълнително нарастване на разходите за някои сценарии на използване на IoT, като например дистанционно наблюдение и контрол на активи. Интелигентното проследяване на работните процеси и наблюдението на качеството на въздуха вероятно ще станат по-масово прилагани в съвременните офис-сгради в бъдеще.
12. Съзряване на изкуствения интелект
Проучване от 2021 г. относно навлизането на IoT показа, че само 16% от компаниите са възприели изцяло изкуствения разум като част от проектите си за IoT, докато 70% го въвеждат или имат пилотен проект. Значението на изкуствения интелект за IoT все още нараства. Очаква се наличието на нови софтуерни инструменти, разработването на опростени решения за изкуствен интелект, вливането на ИИ в унаследени приложения и напредъкът в хардуера за изкуствен интелект да увеличат т. нар. изкуствен интелект на нещата (AioT). Анализаторите са на мнение, че пазарът на AIoT ще достигне $102,2 милиарда до 2026 г.
13. Облачните доставчици се фокусират върху IoT
Тъй като миграцията на работните натоварвания към облака продължава, трите основни играча – Microsoft, AWS и Google – продължават да инвестират значително в IoT. Те правят възможни комуникационни услуги, предлагат специфични за дадени индустрии услуги и внедряват „дигитални близнаци” като основен елемент от своя IoT облак. В много отношения тези големи имена се превърнаха в „гръбнак” на IoT. Очаква се техният продължителен ангажимент към развитието на технологията да увеличи общия растеж на пазара на IoT за години напред.
14. Свързаност
5G беше най-обсъжданата тема на Световния мобилен конгрес в последните години. Наред с 5G, през последните години бяха въведени редица по-зрели технологии за свързване, включително LPWAN, Ethernet върху един чифт, Wi-Fi 6 и сателитен интернет чрез спътници в ниска орбита. Възможността за по-мощна свързаност на по-ниски цени продължава да развива пазара на IoT и предоставя нови концепции на клиентите, като например възможността за предприятията да създават свои собствени частни 5G мрежи.
15. Ръст на инцидентите в киберсигурността
Броят на атаките в света на киберсигурността е голям от няколко години. Често се случват мащабни инциденти с пробиви в системите на големи корпорации с влияние в глобалната икономика. Големи автомобилни производители прекъсват производствата си, доставчици на енергийни услуги и горива спират работа – подобни примери вече са много и те демонстрират рисковете, пред които е изправен IoT. Все пак такива събития ще бъдат и попътен вятър за индустрията за известно време (като същевременно са попътен вятър за тези, които предлагат решения за киберсигурност).
16. Липса на чипове
През 2021 г. имаше недостиг на 20 милиона клетъчни IoT чипа поради глобалния дефицит в тази област. Недостигът продължава да бъде най-значимата болка на полупроводниковата индустрия и съответно на мнозинството от нейните клиенти. На MWC 2022 стана ясно, че времето за доставка на чиповете от 40–50 седмици се е превърнало в „новото средно” за индустрията; че препроектирането и предварителната поръчка на чипове с предварително плащане се е превърнало в стандартна бизнес-практика за индустрията; че индустрията не е в състояние да определи дали скокът в търсенето на чипове отразява паниката или просто е „новото нормално”.
Според проучване, проведено от Avnet, 85% от инженерите очакват по-дълги срокове за доставка на чипове през следващите 18 месеца. Следователно много проекти за IoT няма да бъдат осъществими предвид нарастващите цени и ограниченото предлагане.
Вероятно недостигът ще ограничи растежа поне през 2022 и 2023 г. В дългосрочен план обаче инвестициите в допълнителни мощности биха могли да увеличат предлагането и да доведат до по-ниски цени. Първите признаци на тенденцията са видни: Intel наскоро обяви серия мащабни инвестиции в САЩ и Европа, за да изгради нови производствени мощности за чипове в различни локации по света.