Европейската комисия започна публична консултация със специалисти от европейската аудиовизуална индустрия как най-добре да се оползотворят шансовете, предоставяни от „цифровата революция“ във филмовия сектор на ЕС, и да се решат свързаните с това проблеми. Цифровото кино може да направи разпространението на филми по-евтино и по-гъвкаво, като по този начин даде възможност повече европейски филми да пътуват по света. „Цифровизацията“ изисква обаче големи инвестиции.
Колкото и странно да звучи, голямата част от киносалоните днес прожектират филмите си чрез целулоидни филми, също като преди век. Естествено, технологията се е подобрила значително през това време, но принципът е все същият.
Нещата обаче се променят и един от водачите на тази промяна е Джордж Лукас, който през май 2002 г. засне по цифрова технология “Междузвездни войни: Епизод 2: Атаката на клонингите”. Това бе първият високобюджетен игрален ешън-филм, заснет изцяло по технологията на цифровото видео, пише сайтът “How stuff works”. Впоследствие повечето кина показваха копия, прехвърелни на 35 мм. Лента. Някои обаче излъчваха филма чрез дигитални филмови проектори.
Днес все по-често филмовите продуценти използват цифрови технологии. Нови камери и модерни формати улесняват създаването на филми. Мощен софтуер се използва за постпродукция, добавяне на вълнуващи специални ефекти и триизмерни филми.
Според ЕК, разпространението на филм в цифров формат може да излезе до десет пъти по-евтино отколкото на традиционна кинолента 35 мм. Поради това цифровото кино би могло да улесни гледането на европейски филми от зрители в целия свят.
Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на информационното общество и медиите, коментира: „Цифровата революция сега е в пълен ход и европейското кино следва да е добре подготвено за нея! Сближаването между традиционното съдържание и цифровата технология коренно променя начина, по който се създават, разпространяват и гледат филми. Това технологично развитие може да породи нови възможности за бизнес, нови работни места и нови услуги за потребителите, ако създадем правилната рамка за стимулиране на този процес. Поради това Комисията желае да се консултира с всички заинтересовани страни относно техния опит, потребности и очаквания във връзка с цифровизацията, която е от решаващо значение за бъдещето на европейското кино.“
Цифровото оборудване за показване на филми обаче може да се окаже прекалено скъпо за много от европейските кинотеатри. Около 31% от европейските кина са с един-единствен екран и само 10% от кината са мултиплекси.
За въвеждането на технологии за прожектиране на дигитални филми ще са необходими значителни инвестиции. Според комисаря за конкуренцията Нели Крус, държавните субсидии може да са от значение за подпомагане на цифровизацията. “Поради това се нуждаем от пълно разбиране на динамиката на сектора с цел да гарантираме, че преходът към цифрова технология ще бъде от полза за кинооператорите и в крайна сметка и за потребителите.“
Чрез започналата консултация Европейската комисия цели да установи как цифровото кино би могло да се отрази на европейския филмов сектор и особено на европейските кинотеатри с техните общо 30 000 киноекрана. Тя приканва кинооператорите и разпространителите на филми, националните филмови агенции, публичните и частните филмови организации да споделят своите мнения.
Понастоящем САЩ са водещи в областта на цифровото кино. Вече съществува цифров “мастър” за 90% от всички нови американски филми, докато във Франция (най-големият производител на филми в ЕС) по-малко от половината нови филми са налични в цифров формат. Освен това в САЩ бе разработен моделът VPF ( Virtual Print Fee — „виртуална филмова такса“), при който част от парите, спестени от разпространителите на филми, се предоставя на трети страни и може след това да бъде използвана за финансиране закупуването на цифрово оборудване.
Въпросът за цифровизирането на киносалоните обаче остава най-парлив. В Европа досега са преобразувани само 2428 киноекрана за прожектиране по цифрова технология. В световен мащаб при общо около 110 000 киноекрана, цифрово оборудване е въведено за приблизително 12 000. Прогнозира се, че до 2012 г. близо 20% от кинотеатрите ще преминат към цифрова технология. В ЕК се опасяват, че 1/3 от европейските кинотеатри може да бъдат заплашени от затваряне поради големите разходи за цифрово оборудване, ако не бъдат разработени незабавно нови бизнес модели и ефективни схеми за публична подкрепа.
Някои национални правителства обмислят субсидирането на прехода към цифрово кино. Италия вече съобщи за схема за държавна помощ, по която понастоящем се провежда публична консултация. Други държави (включително Франция, Германия и Норвегия) планират или завършат свои национални схеми, но повечето филмотечни кина (тези, показващи европейски независими филмови продукции) не разполагат понастоящем нито с публично, нито с частно финансиране, което да им позволи да преминат към цифрова технология.
Публичната консултация ще продължи 2 месеца (до 16 декември) и цели да събере становищата на специалисти в областта на кинематографията и аудиовизуалната индустрия, както и на национални филмови агенции и други заинтересовани страни. Направеният вече анализ на цифровото кино и данните от публичната консултация, ще позволят на Комисията да завърши през 2010 г. съобщение относно „Шансове и предизвикателства за европейското кино в цифровата ера“.
Публичната консултация е резултат от обсъжданията на експертна група, създадена от Комисията през пролетта на 2008 г. за разглеждане на възможните заплахи за многообразието на програмите на европейските кина, както и на нуждата от алтернативни бизнес модели. В ЕС по линия на съществуващата програма MEDIA 2007 ще бъдат осигурени 755 милиона евро за европейската аудиовизуална индустрия през периода 2007—2013 г., за да се подпомогнат специалистите да се обучават и развиват, да разпространяват и популяризират творбите си в цяла Европа.