Чип може да предаде целия интернет трафик за секунда

Нов оптичен чип може да предава данни със скорост, равна на тази на целия интернет (снимка: CC0 Public Domain)

Отново бе счупен рекордът за скорост в предаването на данни с помощта на един източник на светлина и оптичен чип. Изследователи постигнаха невероятна скорост от 1,84 петабита в секунда (Pbit/s), почти два пъти повече от глобалния интернет трафик за една секунда.

Трудно е да се даде оценка каква бързина е 1,84 петабита в секунда; 1 петабит е милион гигабита. Подобна връзка е над 20 пъти по-бърза от ESnet6, най-бързата мрежа в света, използвана от учени от различни институти като НАСА.

Още по-впечатляващ е фактът, че този нов рекорд за скорост е поставен с помощта на един източник на светлина и един оптичен чип. В чипа се излъчва инфрачервен лазер, формирайки нещо, което се нарича „честотен гребен“ – той разделя светлината на стотици различни честоти или цветове.

След това данните могат да бъдат кодирани в светлината чрез модулиране на амплитудата, фазата и поляризацията на всяка от тези честоти. Накрая светлината се рекомбинира в един лъч и той бива предаден през оптично влакно.

В експеримента изследователи от Техническия университет на Дания (DTU) и Технологичния университет Чалмърс са използвали система за предаване на данни при 1,84 Pbit/s, кодирани в 223 канала с различна дължина на вълната, по оптично влакно с дължина 7,9 км. Самият кабел е съдържал 37 отделни ядра.

За справка, глобалната честотна лента на интернет е оценена на почти 1 Pbit/s, което означава, че тази система потенциално може да се справи с всичкия интернет трафик наведнъж.

Но новият чип далеч не е приключил с чупенето на рекорди, според екипа. Използвайки изчислителен модел за мащабиране на потенциала за предаване на данни на системата, изследователите твърдят, че в крайна сметка тя ще може да достигне впечатляващи скорости до 100 Pbit/s.

„Нашето решение е мащабируемо – както по отношение на създаването на много честоти, така и по отношение на разделянето на честотния гребен на много пространствени копия и след това оптичното им усилване и използването им като паралелни източници, с които можем да предаваме данни“, пояснява професор Лейф Кацуо Оксенльове, водещ автор на изследването.