Когато чуем за гъби, обичайно си представяме вкусна храна, но наред с други неща те все повече се разглеждат и като екологични алтернативи на опаковките от кожа и експандираната пяна. Според ново проучване, гъбите могат да намерят приложение и в биоразградими електронни устройства.
Откритието на това ново приложение на гъбите е направено повече или по-малко случайно от Мартин Калтенбрунер, Дорис Данингер и Роланд Прукнер – до един учени от австрийския университет Йоханес Кеплер в Линц. Докато проучвали употребата на гъби за приложения като изолация на сгради, те забелязали, че гъбата рейши (Ganoderma lucidum) има особено здрава външна обвивка, която предпазва подлежащата мека тъкан от патогени и други видове гъбички.
Станало ясно, че кожата може лесно да бъде отстранена и след това изсушена, образувайки „здрав, гъвкав и устойчив на топлина“ материал, който може да издържи на температури до 250ºC. Въпреки това, когато бъде оставен в подходяща среда, той напълно се разгражда. Имайки предвид тези свойства, се материалът „MycelioTronic“ носи обещанието един ден да служи като субстрат за печатни платки в гъвкави електронни устройства.
Понастоящем субстратите в такива плоскости се правят от полимери. Те обаче трудно се отделят от другите компоненти, което затруднява рециклирането както на полимерите, така и на компонентите. За разлика от този случай при използването на материала от гъби субстратът може да се разбради по биологичен път, а самите компоненти могат просто да бъдат извадени и рециклирани.
Материалът би могъл да намери приложение и в медицински импланти, предназначени да се разтварят безвредно в тялото, след като вече не са необходими.
В експеримент, предназначен за доказване на концепцията, изследователите вече са изградили функционални сензори за близост и влажност, в които конвенционалните електронни чипове са запоени върху субстрат „MycelioTronic“. Сега учените разглеждат вариантите за използването на материала в други компоненти – с цел в крайна сметка да произведат напълно биоразградима платка. Новината за техния прогрес пък бе публикувана в списанието Science Advances.