ChatGPT е интересен и полезен за обикновения потребител, но за компаниите са необходими персонализирани технологии за машинно обучение, казва Павел Димов – член на УС на БКДМП
(снимка: личен архив)
Изкуственият интелект има своето място в мебелната индустрия и е важно компаниите от сектора да инвестират в анализ и обработка на данни, получени от производството, заяви Павел Димов – член на УС на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост (БКДМП) и управляващ партньор на МОС Роботикс.
„Изкуственият интелект е просто модерният термин на софтуерни алгоритми, които основно обработват големи масиви от данни”, сподели Димов. „Всяка компания, която иска да повиши своята ефективност, трябва да инвестира време и средства в анализ на процесите си, именно там изкуствения интелект може да е изключително полезен и да спести време за ръчна обработка на данни”.
Като всяка друга индустрия, мебелният сектор също се дигитализира и автоматизира, като събира данни за работата на техниката. Доставчиците на услуги, софтуерни решения и оборудване се стремят да подобряват ефективността, използвайки и анализирайки тези данни. „За да дигитализираме производството, трябва да сме на 100% сигурни, че това, което използваме като данни, е коректно, всяка една грешка изкривява реалността и съответно препоръките не са верни”, посочи мениджърът.
Що се отнася до нашумелите напоследък чатботове, те са просто начин за комуникация с крайния потребител, каза Димов. „Тъй като изкуствения интелект обработва изключително голямо количество данни, той трябва да ги предава непрекъснато на клиентите, а те няма как да следят бази данни, таблици и записи. Внедрявайки системи като чатботовете, използваме цялата информация от сървърите си и предлагаме на потребителя единствено важните за него части, услуги, документация, чертежи и други”, поясни той.
Всъщност технологията, която ChatGPT използва, не е иновативна сама по себе си, този вид модели за машинно обучение (ML) са познати от няколко години. „Това, което прави ChatGPT толкова добър и отличителен, са огромните мащаби на данни (около 45 терабайта), на които е обучен, и съответно скъпите ресурси (сървъри), които са използвани за целта. Обучението на ChatGPT струва няколко милиона долара”, заяви Димов.
Според него, ChatGPT е много интересен и полезен за обикновения потребител, защото може да напише статия по зададена тема, да отговаря на всякакви въпроси и др. От бизнес гледна точка обаче проблемът е, че ChatGPT прави грешки, защото е обучен на огромно количество интернет данни, които включват всякакви мнения и твърдения, дори противоречиви. Един бизнес не може да си позволи подобни грешки.
„Затова за компаниите е важно да се фокусират върху персонализирани бизнес решения, които са обучени само на това, което изисква клиента, така че да се избегне опасността от напълно неконтролируем отговор, каквато опасност има например с ChatGPT”, подчерта Димов.
При разработване на такъв тип чатботове за бизнес цели обикновено фирмите, които предоставят услугата, използват собствена ML технология, която обучават само на данни, важни за клиента, с конкретни термини.
Чатботовете за бизнес цели могат да отговарят по много по-обстойно, не само с текст като ChatGPT. Разполагат също с потребителски интерфейс, включващ бутони, видеа, картинки, уеб форми и т.н. Допълнително подобни създадени специално за дадена компания технологии работят с над 100 езика, включително български.
Навлизането на Индустрия 4.0 като платформи, техника и софтуерни решения редуцира цените на технологията изключително бързо и позволява всякакъв вид оборудване да бъде непрекъснато свързано, онлайн и достъпно за анализ и автоматизация. В последните години това е възможно и през облачни системи с цел дистанционен достъп и анализ, както и елиминиране на необходимостта на сървъри и множество скъпи системи във всяка мебелна фабрика, каза още Димов.