„Скоростта, с която се развиват технологиите и предизвикват обществена промяна, е в пъти по-висока от скоростта, с която се вземат решения за регулиране и контрол от страна на публичните органи на национално, европейско и световно равнище”, заяви Ирина Алексиева, директор на дирекция „Информационни технологии, информационно общество, европейска координация и международно сътрудничество” в Министерството на електронното управление.
Регулацията на изкуствения интелект е свързана с нелеката задача да се намери баланс между защитата на правата и интересите на гражданите и стимулите за създаване на нови бизнес модели, продукти и услуги, които са в основата на развитието високотехнологичния сегмент на икономиката, каза Алексиева по време на публичната дискусия „Изкуственият интелект – регулация и бъдеще”, която се проведе в сградата на Министерския съвет като част от Седмицата на откритото управление по глобалната инициатива „Партньорство за открито управление”.
[related-posts]
Регламентът за изкуствения интелект, който в момента се обсъжда между Европейския парламент, Комисията и Съвета се стреми да намери точно този баланс, а целият пакет от европейско законодателство в сферата на цифровизацията поставя в центъра човека, подчерта Ирина Алесиева.
Политическата програма „Цифрово десетилетие 2030” е неотменно свързана с Европейската декларация относно цифровите права и принципи и с това колко е важно хората за запазят свободата си на избор при взаимодействието с алгоритми и системи за изкуствен интелект. Съветът на Европа в момента разглежда проект на Конвенцията за изкуствения интелект, правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава.
Ключов момент при регулацията е споделянето на информация и търсенето на общ подход не само на ниво ЕС, но и на глобално ниво. Усилието следва да бъде общо, не само на държавата, а и на гражданските организации, бизнеса, научната общност и цялото общество, заключи Алексиева.
