На 8 декември 1931 ново изобретение – коаксиалният кабел – получава патент от американското патентно ведомство. Едва ли някой е подозирал, че точно това изобретение по-късно ще стане вездесъща технология за телефон и телевизия.
Експериментите с коаксиални кабели са провеждани в лабораторията Bell за използване в телефоните. Всяко кабелно трасе, състоящо се от няколко кабела, можело да пренася 1800 разговора. По-късно коаксиалната технология е подобрена и през 70-те години системите вече можели да пренасят 132 хиляди разговора.
Патент No. 1835031 е даден на Ллойд Еспеншийлд от Кю Гарденс, Ню Йорк, и Херман А. Афел от Риджууд, Ню Джърси и е пеиписан на American Telephone & Telegraph Co.
Коаксиалните кабели и усилватели довеждат до полагането на първия трансатлантически телефонен кабел през 1956 г. Внедряването на TAT-1 е революционна за времето си стъпка и свързва офиса на AT&T с британската пощенска служба – събитие, което хрониките описват като „поразително пионерско начинание“.
В по-ново време коаксиалният кабел дава своя принос за ръста на CATV — форма на ТВ приемане, при която сигналът от една голяма антена се споделя между множество отделни домове чрез коаксиални кабели. На свой ред това довежда до зараждането на вид програмиране, предназначено за абонати на кабелната телевизия, полагайки основата на многомилионен бизнес.
И след като имаме тези кабели вече положени в домовете ни, защо да не ползваме интернет през тях? Ето, че вече говорим и за широколентов интернет в домовете на хората.
А защо да не гледаме видео през интернет, пак по тези кабели? И това се случва.
И всичко това е базирано на простичката идея, че една жица е увита около друга жица….