Сериозен недостатък на днешните роботи е неспособността им сами да решават как да се справят в различни ситуации. Повечето роботи са проектирани така, че е необходимо да бъдат предварително програмирани за функциите, които се изискват от тях. А това ги прави неадаптивни.
Едно технологично изобретение, което сега се тества в лабораториите, има принципно различно поведение спрямо това на традиционните роботи. Машината с форма на морска звезда съумява да реагира в непредвидената обстановка по собствен начин. Учени таят надежди, че новото хай-тек устройство ще издигне роботиката до следващото ниво на развитие.
При класическите роботи, предварително зададената програма осигурява предвидимост на техните действия в определени ситуации. Но има един недостатък – когато роботът се изправи пред проблем, чието решение не е заложено в неговия софтуер, той не може го преодолее.
Новият робот, тестван от учените Ход Липсън и Виктор Зиков от университета Корнел и Джош Бонгард от университета на Върмонт, усеща промените в околната среда и обстановката, съобразява се с тях и много често съумява да се адаптира към ситуацията. Нещо повече – той постоянно изследва собствените си възможности и на базата на събраните данни взима самостоятелно решение за това как да действа.
Софтуерът на “морската звезда” осигурява такава методика на функциониране на робота, която му позволява непрекъснато да преценява ситуацията. Ако роботът например загуби един от четирите си крака, той ще се научи да куца или буквално ще си измисли нова походка, за да може да продължи дейността си.
Иновационният робот стартира с тестване на двигателната система, като изпробва всички свои стави с произволни движения. Специални сензори улавят характеристиките на отделните движения и отнасят събраните данни към 15 математически модела, заложени в контролния софтуер на машината.
Всеки от моделите представлява вариант на движение. Един модел, например, може да предложи движение на робота на три крака, подобно на скорпион, а друг – да изчисли възможностите за странична походка, както е тази на омарите.
За да стигне до най-доброто решение за действие, роботът извършва всяко възможно движение и отчита несъответствията между теорията и практиката. Така той проверява “на живо” предварително формулираната теория и добива информация за ефикасността на всеки теоретичен модел. Цикълът се повтаря 16 пъти и моделът, който остава накрая, определя как ще действа роботът (виж видео).
Тази на пръв поглед сложна схема на взимане на решения всъщност означава нещо много просто – роботът изчислява теоретични възможности и след това ги тества на практика. В това отношение той много прилича на учен, който чрез опити проверява своите теории.
Изследователите, които работят по експеримента, споделят, че им предстоят още множество предизвикателства, докато достигнат до завършен етап на своята работа.
До този момент, например, всички изчисления се извършват на настолен компютър. Ако роботът ще функционира самостоятелно, компютърните процеси ще трябва да се осъществяват в неговия корпус.
Учените от екипа на университета Корнел обаче са уверени, че тестваният от тях метод за движение има сериозни предимства. Нещо повече – те са убедени, че в бъдеще този метод ще може да се прилага при всеки един вид робот.
Виждал съм доста по-сполучливи опити за роботи :-))))
Та това момче даже и в изцяло изправно състояние едва върви!