Навярно не е останал човек, който да не е чул за „смарт“-нещата: смарт-карти, смарт-градове, смарт-планета… Или простичко казано „умните“ – умните карти, умните градове, умната планета.
Заведения, магазини, сгради, домове, улици и цели градове, където безчет дискретни сензори и четци улавят всевъзможни данни, за да превърнат в реалност една доскорошна мечта. Тези системи черпят данни от многобройни източници, анализират я и създават нов вид информация, която служи за вземането на важни решения.
Технологиите – RFID, поведенческото разпознаване, биометриката – всички те са налице. Готови ли сме обаче за смарт-реалността?
Наскоро един от „евангелистите“ на идеята за смарт-градовете, а именно IBM, събра висши мениджъри на анализаторски компании от цял свят, за да обсъди с тях своето послание за смарт-ерата. Някои от тях посочиха доста основателни съображения, които трябва да бъдат взети предвид.
Сред пречките пред смарт-концепцията са неща като високата цена, нежеланието на хората за промяна и преход към нови неща и…. страхът. Да, страхът.
Направете си експеримент. На следващата сбирка с познати или приятели заговорете с някого и споделете, че сте чули за изпитанията на нова технологична система за обслужване на купувачите в хипермаркет. Потребителите се идентифицират на входа на магазина в система, която проследява движението им и дейността им вътре. Системата проследява къде ходят из магазина, знае какво са разгледали докато обикалят около щандовете и индивидуално им предлага подробности и промоции, знае кога се приближават до някой щанд и включва запис с допълнителна информация за артикулите на него, знае и какво са сложили в кошницата си и с колко трябва да таксува кредитната им карта. Впрочем има няколко такива проекта и един от тях е „Магазинът на бъдещето“ на METRO (видео).
След като проведете такъв разговор със събеседника си за хай-тек преживяванията в хипермаркета, вижте реакцията му. Какво пише в очите му – дали такава технология ще ни е в помощ или си е направо нашествие в личното ни пространство? Удобна ли е или по-скоро плашеща? Да оставим събеседника настрана – какво мислите вие за такава система?
След последния случай на опит за атентат на американски самолет около Коледа навярно на мнозина им се иска да би имало умни системи, които „свързват отделните точки“ в една цялостна нишка – защото тук иде реч за заплаха. Би било прекрасно да имаме системи, които пресяват огромни обеми от данни, които са може би 99,99999 процента шум, но откриват онези няколко важни „точици“ данни, които трябва да се се свържат в логична последователност, за да можем да спрем следващия нигерийски атентатор навреме.
Ала когато умните системи свързват „точките“ от нашия личен живот, тогава излиза, че Big Brother ни гледа през цялото време. Наистина ли искаме това?
Личната неприкосновеност може да бъде поверена някому само при 100% доверие. Навярно технологичните компании, ако се постараят достатъчно, биха могли да ни убедят, че на високотехнологичните системи на смарт-планетата може да се има доверие. Но нали трябва да имаме доверие и на хората, които стоят зад тези системи?! Ето това е най-трудната част…
Точно така !