Австралийски изследователи реализират успешно интерфейс мозък-компютър, без да правят операция на черепа на пациента (снимка: Synchron / YouTube)
Австралийски екип излезе напред в съревнованието с Neuralink на Илон Мъск в технологиите за управление на компютрите с мисъл. Компанията Synchron е разработила метод, който не изисква операция за вкарване на имплант в мозъка на човека.
Въпреки големия шум около Neuralink, невротехнологичната компания на Илон Мъск не е единствената, която разработва иновативни технологии в областта на интерфейсите мозък-компютър (BCI). Дори самата Neuralink признава, че се основава на десетилетия предишни изследвания.
Наистина има много други компании и институции, които се опитват да разберат човешкия мозък и да разработят процедури и продукти, които позволяват на пациенти, страдащи от заболявания и тежки наранявания, да удължат оставащия си живот.
Една от горещите точки за неврологични изследвания е Австралия, където се развиват няколко обещаващи проекта, фокусирани върху BCI. Един от тези проекти е на компанията Synchron от Мелбърн, която разработва интерфейс мозък-компютър, позволяващ на пациентите да контролират своите компютри със силата на мисълта, съобщи Гардиън.
Решението на Synchron, наречено Stentrode, има едно голямо предимство пред технологията на Neuralink: устройството може да се постави вътре в черепа на пациента без необходимост от отворена операция.
Stentrode изглежда като малка мрежа, по същество стент, който се вкарва в мозъка през кръвоносните съдове с помощта на катетър. Мрежата съдържа електроди, които могат да улавят сигнали от мозъка. Уловените сигнали се интерпретират като команди, например щраквания на мишката.
Благодарение на Stentrode, дори пациенти с тежка парализа могат да възобновят ежедневните си задачи, включително изпращане на текстови съобщения, имейли, пазаруване и банкиране онлайн.
Д-р Кристина Махер от Центъра за мозъка и ума на университета в Сидни твърди, че Synchron е на мили пред Neuralink. Австралийското решение е по-усъвършенствано и по-безопасно, защото не изисква отворена мозъчна операция. Махер също посочва повече от 25 научни статии, публикувани от Synchron.
„Не знаем много за Neuralink. Моето разбиране е, че голям приоритет за тях е да тестват ефикасността и безопасността на своите хирургически роботи… така че те са много повече за роботизираната страна на нещата, което има смисъл от търговска гледна точка”, казва д-р Махер.
В края на януари тази година първият човек-пациент на Neuralink най-накрая получи имплантиран мозъчен чип и засега се справя добре. Същото може да се каже и за пациентите, имплантирани с мрежи Stentrode на австралийската компания.
По-рано Synchron представи един от пациентите си, парализиран в резултат на амиотрофична латерална склероза (ALS). Греъм Фелстад можеше да бъде видян на видеоклипове да управлява компютъра си, вкл. да сърфира в интернет и да пише съобщения с приятелите и семейството си само чрез мислите си.
Като цяло, както Neuralink, така и Synchron, но и много други проекти дават обещание за по-добро бъдеще на пациенти, чийто живот е бил поразен от тежки заболявания и наранявания. Не е важно коя компания има по-известен главен изпълнителен директор, повече медийно отразяване или по-добър маркетинг, а кои проекти действително ще изпълнят своята мисия да помогнат на тези, които отчаяно се нуждаят от успешни решения.
!?, но 1 на ум за…