Какво се случва след забраната на смартфоните в училищата?

Забраняването на смартфоните в училищата подобрява социалния живот на учениците и интереса към кръжоци и извънкасни занимания (снимка: CC0 Public Domain)

Преди броени дни 17 училища в Лондон обявиха, че забраняват използването на смартфони на териториите на учебните заведения. Директорите им решиха заедно да предприемат мярката, за да „освободят“ училищата от властта на малките електронни джаджи. Така те се присъединиха към нарастващия брой учебни заведения по света, ограничили използването на модерните устройства. Какво става след забраната на смартфоните в училищата? Как се отразява на ученето?

Освен в Лондон, и на много други места по света все повече училища прибягват до решението да забранят смартфоните. Подобна е ситуацията в Австралия и Канада, например. Към 2020 г. Националният център за образователна статистика на САЩ съобщи, че повече от три четвърти от училищата в САЩ са предприели мерки за ограничаване на употребата на устройствата. Франция забрани използването на смартфони в училищата още през 2018 г.

Как се отразява на успеха?

Доколкото има изследвания по въпроса как се отразяват забраните върху успеха на учениците, те са малко и са противоречиви. Някои от тях установяват, че е налице подобряване на успеха. Други намират подобрение само при най-слабите ученици. Трети отчитат, че няма промяна в нивото на представяне на учащите.

Резултатите са неясни и не говорят категорично за дадена тенденция. Така е, защото често пъти са несравними – в някои училища забраната е частична, а другаде – пълна; измерването на успеха също може да е различно.

Има обаче други изследвания, които хвърлят различна светлина върху проблема. Например, едно проучване в щата Вирджиния наскоро установи, че около една трета от учителите средно 10 пъти на учебен час напомнят на учениците си да приберат мобилните си телефони или да ги ставят настрана. Други 14,7% от преподавателите повтарят същото повече от 20 пъти на час!

Какво се случва след забраната?

Един пример за промените след забрана на смартфоните е пансионът Бъкстон в Масачузетс. По обяд ученици, преподаватели и гости вземат храната си от кухнята и сядат да хапнат заедно под бяла шатра, гледайки към близките планини. Спокойно е, текат задълбочени разговори по най-различни теми. Всичко е един типичен тийнейджърски следобед – с тази разлика, че никой не поглежда към екрана на смартфона си. Просто защото смартфони няма.

Вместо тях училището е раздало на всички в кампуса – включително на персонала – „лек телефон“ – обикновен апарат с копчета и с ограничена функционалност, най-вече за провеждане на разговори и обмен на текстови съобщения.

Повечето ученици и преподаватели са съгласни, че училището е по-добре без смартфоните. Няма прекъсвания прекъсвания по време на час. Разговорите в междучасията са по-смислени, по-задълбочени. Хората се гледат в очите.

Трудно е да се каже как новата политика се отразява на академичните постижения, защото Бъкстън използва наративна система за оценяване. Но от културна гледна точка този ход е трансформиращ. Учителите забелязват, че децата са много по-активни в свободното време. Те си общуват много повече, остават след часовете, за да си говорят, казва ръководителят на пансиона Петер Бек. Той самият смята, че сега води много повече разговори в училище от когато и да било.

Друг ефект е нарастването на интереса към кръжоците и извънкласните занимания. Например, много повече ученици са се записали в в училищния курс по фотография, който използва камери с филм. „Изкарването на снимка сега е много по-интересен процес, отколкото с телефона“, казва една от ученичките, Ямайла Маркс. Тя се „влюбила“ във фотографията.

Негативи, позитиви и предизвикателства

Иън Тромбулак, съветник по кариерно ориентиране в гимназията Lamoille Union в северен Върмонт, също вижда проблем в „наводнението“ от смартфони в училище. „Има деца, които през деня получават Snapchat или SMS и това съсипва целия им ден“, каза той. Друг проблем, наблюдаван от Тромбулак, е, че учениците използват телефоните, за да се координират за масови излизания „до тоалетната“, за да могат да се мотаят по време на час.

Узнал за експеримента в Бъкстон, той е заинтригуван. Едно нещо, което трябва да се реши, отбелязва той, е аргументът на учениците, че имат нужда от телефони, за да комуникират с родителите си. Но децата се адаптират към новите обстоятелства бързо. И не само, че се адаптират, но реалните преживявания правят деня им по-цветен, по-вълнуващ.

Без да са вторачени в малките екранчета, те откриват красотата на задълбочения разговор, на веселата игра, а по време на ваканционно лагеруване весело се събират около лагерните огньове и това е „несравнимо“ с гледането в малкия екран.

Като цяло на всички места, където има забрана, децата преминават през сходни етапи на преживяване на промяната: първо паника, после тъга и в крайна сметка някакво ниво на приемане.

Предизвикателство за учителите е и недоволството на родителите. Те искат да знаят, че по всяко време имат връзка с децата си.

Не на последно място идва и въпросът за отговорността. Забраняването на смартфоните е лесно, но всъщност много по-важно е децата да се научат на отговорно използване на подобен род устройства. Това означава да могат да разполагат с телефони по всяко време, но да съзнават, че взаимодействието с устройството смущава вниманието им, пречи на концентрацията, накърнява пълноценното общуване – и да могат сами да си „слагат спирачки“.