Европа обмисля да разположи центрове за данни в космоса

Центровете за данни в космоса може да намалят енергийното потребление на земята
(снимка: ASCEND)

Възходът на изкуствения интелект рязко покачва търсенето на центрове за данни, тъй като бизнесите искат да бъдат в крак с разрастващия се технологичен сектор. Това тласка Европа да изследва космическите възможности за цифрово съхранение, в опит да намали нуждата си от енергоемки съоръжения на земята.

16-месечно проучване по проекта ASCEND (Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data suverenity) изследва осъществимостта на идеята за изстрелване на центрове за данни в орбита и стигна до „много обнадеждаващо” заключение, според Деймиън Дюместие, мениджър на проекта.

Проучването на стойност 2 милиона евро с координатор Thales Alenia Space от името на Европейската комисия твърди, че базираните в космоса центрове за данни са технически, икономически и екологично осъществими.

„Идеята е да се намали част от търсенето на енергия за центровете за данни и те да се изпратят в космоса, за да се възползват от безкрайната енергия, каквато е слънчевата енергия”, каза Дюместие в репортаж на CNBC за проучването.

Цунами от данни

Центровете за данни са от съществено значение за поддържане на темпото на цифровизацията, но също така изискват значителни количества електричество и вода за захранване и охлаждане на техните сървъри. Общото глобално потребление на електроенергия от центрове за данни може да достигне повече от 1000 тераватчаса през 2026 г. – това е приблизително еквивалентно на потреблението на електроенергия в Япония, според Международната агенция по енергетика.

Индустрията е на път да бъде ударена от „цунами от данни”, каза Мерима Дзанич, ръководител на стратегията и операциите в Датската асоциация на индустрията за центрове за данни.

„Центровете за данни с изкуствен интелект се нуждаят от около три пъти повече енергия от традиционните центрове за данни и това е проблем не само от страна на енергията, но и от страна на потреблението”, подчертава Дзанич. Според нея, необходим е „изцяло различен подход към това как изграждаме, проектираме и управляваме центрове за данни”.

Космическите съоръжения, които проучването изследва, ще обикалят на височина от около 1400 километра – около три пъти над височината на Международната космическа станция. ASCEND ще има за цел да разположи 13 градивни блока на космически центрове за данни с общ капацитет от 10 мегавата през 2036 г., за да постигне началната точка за комерсиализация на облачни услуги.

Всеки градивен блок – с площ от 6300 квадратни метра – включва капацитет за собствена услуга за център за данни и се изстрелва в рамките на едно космическо превозно средство, поясни Дюместие.

За да има значително въздействие върху потреблението на енергия в цифровия сектор, проектът предвижда разполагане на 1300 градивни блока до 2050 г. – така ще се постигне капацитет от 1 гигават.

Еко въздействие

Целта на ASCEND беше да изследва потенциала и сравнителното въздействие върху околната среда на космическите центрове за данни, за да помогне на Европа да стане въглеродно неутрална до 2050 г.

Проучването установи, че за да се намалят значително емисиите на CO2, трябва да се разработи нов тип ракета-носител, която е 10 пъти по-малко емисионна. ArianeGroup, една от 12-те компании, участващи в проучването, ускорено разработва такива многократни и екологични ракети-носители.

Целта е първият еко-стартер да бъде готов до 2035 г., след което ще последват 15 години внедрявания, за да се достигне огромният капацитет, необходим за осъществяване на проекта, разкри Дюместие.

И все пак, донякъде „страничната” идея за базирани в космоса центрове за данни не решава напълно проблема с устойчивото използване на енергия, предупреди Дзанич. „Това е само една част от пъзела”, каза тя.

Майкъл Уинтерсън, управляващ директор на Европейската асоциация на центровете за данни, призна, че един космически център за данни ще се възползва от повишена ефективност от слънчева енергия без прекъсване на метеорологичните модели, но ще изисква значителни количества ракетно гориво, за да го поддържа в орбита.

Той изчислява, че дори малък център от 1 мегават в ниска околоземна орбита ще се нуждае от около 280 000 кг ракетно гориво годишно на цена от около 140 милиона долара през 2030 г. – изчисление, базирано на значително намаляване на разходите за изстрелване, което все още предстои да се направи.

„Ще има специализирани услуги, които ще бъдат подходящи за тази идея, но това в никакъв случай няма да бъде пазарна замяна”, каза Уинтерсън. „Приложенията, които биха могли да бъдат добре обслужвани, са много специфични, като военни/наблюдение, излъчване, телекомуникации и услуги за финансова търговия. Всички други услуги няма да работят конкурентно от космоса”, добави той.

Дзанич също изрази известен скептицизъм по отношение на рисковете за сигурността, като отбеляза: „Космосът се политизира все повече и се въоръжава от различните страни. Така че очевидно има последици за сигурността върху това какъв тип данни изпращате там”, каза тя.

Конкурентно предимство

ASCEND не е единственото проучване, което разглежда потенциала за орбитални центрове за данни.

Microsoft, която преди това изпробва използването на подводен център за данни, разположен на 35 м дълбочина на морското дъно, си сътрудничи с компании като Loft Orbital, за да проучи предизвикателствата при внедряването на AI компютри в космоса. Изследването е от ключово значение за иновациите и за „полагане на основите за бъдещи решения за управление на данни в космоса”, каза говорител на Microsoft.

ASCEND е един от начините, чрез които Европейският съюз се стреми да спечели конкурентно предимство в екосистемата на изкуствения интелект, където блокът в момента изостава от САЩ и Китай, каза Дзанич. ЕС едва сега „започва да се събужда и да усеща мириса на кафето и да се заема с финансирането на тези проекти”, добави тя.

Изследователите на ASCEND преговарят с Международната космическа агенция за следващата фаза, която включва консолидиране на всички данни, които са събрали, и разработване на тежка ракета-носител.

„Искаме да гарантираме суверенитет на данните за Европа, но този вид проект може да бъде от полза за други страни”, каза Дюместие. „Ние настояваме много, защото това е обещаващ проект. Това може да бъде флагман за европейското космическо развитие”, заключава тя.